Секси
Беше хладна есенна вечер
Едрогърда сладурана загърната в пухкава бяла жилетка от мохер се приближи към мен и ме заговори с гладък тон и момински звънлив глас:
- Сама съм, искаш ли да си поиграем? - изговори думите с абсолютно нормален тон, все едно ме пита колко е часът или иска да й продам хляб.
Макар, че мисля бързо, чак толкова бързо не мога. Мислите за секс и удоволствия се сблъскаха челно с рационалният първосигнален отговор, "разбира се", защото определено исках да си играя с приятно изглеждащата дама в бял мохер, заклещиха се на входа на съзнанието ми и останаха там, а аз отговорих също толкова първосигнално и също без да подсказвам нищо с интонацията или езика на тялото си:
- Да.
Докато наблюдавах абсолютният вакуум създал се в главата ми от изненадата от непринудения въпрос без не вербални подсказвания, се самонаблюдавах... От това установих, че въпросът й е възникнал в съзнанието й също толкова спонтанно, колкото и аз го възприех. Предвид, че и двамата отдавна сме отвъд възрастта на която се очаква да се пускаме по пързалки и да се качваме на джанки, се приближих към нея, хванах я внимателно през кръста при което и двамата тръгнахме нанякъде, а аз казах:
- Знаеш ли, че точно ми се играеше и то точно с теб, благодаря, че попита!
Следва продължение... някой да подскаже как се публикува втора публикация.... че тия двамата милите загоряха вече, от захаросани интродукции не могат да се изчукат... хахахах
Едрогърда сладурана загърната в пухкава бяла жилетка от мохер се приближи към мен и ме заговори с гладък тон и момински звънлив глас:
- Сама съм, искаш ли да си поиграем? - изговори думите с абсолютно нормален тон, все едно ме пита колко е часът или иска да й продам хляб.
Макар, че мисля бързо, чак толкова бързо не мога. Мислите за секс и удоволствия се сблъскаха челно с рационалният първосигнален отговор, "разбира се", защото определено исках да си играя с приятно изглеждащата дама в бял мохер, заклещиха се на входа на съзнанието ми и останаха там, а аз отговорих също толкова първосигнално и също без да подсказвам нищо с интонацията или езика на тялото си:
- Да.
Докато наблюдавах абсолютният вакуум създал се в главата ми от изненадата от непринудения въпрос без не вербални подсказвания, се самонаблюдавах... От това установих, че въпросът й е възникнал в съзнанието й също толкова спонтанно, колкото и аз го възприех. Предвид, че и двамата отдавна сме отвъд възрастта на която се очаква да се пускаме по пързалки и да се качваме на джанки, се приближих към нея, хванах я внимателно през кръста при което и двамата тръгнахме нанякъде, а аз казах:
- Знаеш ли, че точно ми се играеше и то точно с теб, благодаря, че попита!
Следва продължение... някой да подскаже как се публикува втора публикация.... че тия двамата милите загоряха вече, от захаросани интродукции не могат да се изчукат... хахахах
3年前