ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН ЩАСТЛИВ ГЕЙ

ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН ЩАСТЛИВ ГЕЙ


ПРОЛОГ



Като студент предпочитах да чета за изпити някъде сред природата. Обстановката в библиотеки или у дома ме изнервяше. Още повече , че пушех прекалено много и задимявах пространството около себе си така, че в един момент не се виждах. Това последното е преувеличено, но отговаряше до известна степен на истината. Както и сега, през осемдесетте много се пушеше.

Сред природата се чувствах освободен и по – лесно се съсредоточавах върху четенето. Тъй като нямах възможност да ходя до Витоша, най – доброто място се оказа Южния парк – голям, просторен, със спокойни местенца, където да се вглъбя и да попивам знания. Не чаках последния момент и затова, след като сдобиех с конспекта, набирах необходимата литература и се отдавах на четене. Така от началото на май, аз започвах да подготвям изпитите си.

Този навик придобих още в първи курс и вече имах изградена система. Няколко сандвича, бутилка минерална вода и разбира се две кутии цигари. Към тях, естествено, учебник, тетрадка и няколко химикала. С това въоръжение тръгвах към парка. След недълго оглеждане, намирах двойна пейка между няколко дървета, далеч от *****ите площадки и широките алеи. Истински пристан на спокойствието.

В никакъв случай всичко това не означава, че не съм обръщал внимание на околния свят. Вдигах погледа си, когато край мен преминаваха хора. Разменяхме погледи и толкова.

Във втори курс нещата се повториха. Вече знаех мястото си и уверено тръгнах към територията си, за да се усамотя и да подготвям първия си изпит от лятната сесия.

Тази година времето се оказа прекрасно. Лятото напираше да идва по – скоро и времето беше топло, а в някои дни и горещо. Това подобри и настроението ми за четене. Почти всеки ден след обед бях на моето място и изпълнявах един и същ ритуал – четене, цигара, кафе, цигара, сандвич, цигара, цигара.

Към края на месеца се случи нещо интересно, което трайно повлия на живота ми. За добро или не, нещата около мен се промениха и сякаш намерих себе си, след много дълго търсене, което до този момент не осъзнавах. Това не дойде внезапно, по – скоро беше дълъг процес на осмисляне на същността ми.

Случи се към края на май. Както и всеки предишен ден, седях на моята пейка и четях за изпита. Някак странно почувствах, че ме наблюдават. Вдигнах очи и видях един възрастен човек, който съсредоточено ме гледаше. Кимнах му с глава за поздрав. Как разбра моят жест , за мен остана непонятно, но се приближи.

- Изпити ли готвиш, момче? – с дълбок глас попита мъжът.

- Да, наскоро ще се явявам, та съм започнал да зубря. Не искам лятото ми да отиде в притеснения, а и да не изтърва морето.- отговорих му неангажиращо.

- Това е добре! Ще може ли да седна до теб, а и ти малко да си починеш.

- Разбира се, моля! – поканих го от учтивост.

Човекът седна на пейката срещу мен и ме погледна в очите. За възрастта си, а той беше на около шестдесет, изглеждаше повече от прилично – с прошарена коса, гладко избръснат и с особен блясък в сините му очи. Личеше си, че на времето е бил красив мъж.

Започнахме непринуден разговор за специалността, която уча, за перспективите пред мен, за живота, за студентските забавления. Тогава той ми зададе въпрос, от който ми стана неудобно:

- А момиче имаш ли си? Защото от година те гледам, а ти все сам идваш.

Това направо ми подейства като удар от ток.

- Нямам приятелка, ако за това питаш.- бяхме преминали на ти. - Сега съм съсредоточен върху ученето, а като му дойде време, ще си имам и приятелка.

Щеше да е истина, ако въобще момичетата ме интересуваха. Имах разни приятелки, но само такива. Сексуално ме привличаха колегите и въобще мъжете, но в онези години да призная това, беше просто невъзможно. Веднага ти лепваха етикет и иди се оправяй. Затова се стараех да не мисля за това. Честно казано опитвах се да си представям, че съм с момиче, дори веднъж опитах да бъда интимен с една съученичка, но не се получи. Влечеше ме красотата на мъжкото тяло. Влюбвах се тайно в някой мъж и така живеех с мисълта за тайната си любов. Сексуални отношения с мъже нямах, нито се опитвах да имам, защото не знаех , какво трябва да направя.

Старецът явно почувства неудобството ми, защото се извини.

- Вероятно не си попаднал на подходящата девойка. – продължи мъжът. – Или има нещо друго?

- Какво друго? – почти избухнах.

- Може да ти харесват мъже!- продължи спокойно моят събеседник.

- Как ти хрумна това, чиче? – почти се развиках.

- Успокой се, момче и ме чуй! – продължи неповлиян от поведението ми той.- Преди малко ти казах, че те забелязах преди година. Направих си труда да те гледам отстрани и да видя реакциите ти. Ти гледаш жените като регистратор, минават и ги отбелязваш за статистиката. Към мъжете проявяваш по – голямо внимание. Оглеждаш ги и реагираш , когато ти хареса някой. Не прави физиономии. Разбирам те. Да, повярвай ми. Самият аз цял живот съм се интересувал от мъже. Както казват на жаргон, аз съм обратен. Не се срамувам от това. Вече почти шестдесет години няма по – голямо удоволствие за мен от мъжката ласка. Да , правилно чу. Сега съм на осемдесет и две години, нищо, че ти изглеждам по – млад. За външността си съм благодарен на моите любовници, които имаха вкус към красивото в живота. За това и аз се стремях да бъда безупречен.

Гледах новият си познат и не вярвах на очите си.

- Как реши да ме заговориш? – попитах го направо.

- Стана ми мъчно, че не можеш да се отвориш за истината. Допускам, че не си говорил с никого за това и реших да установя контакт с теб, не за да правим любов, това вече е немислимо, а за да ти дам няколко съвета. Това зависи от теб. Можеш да ме изслушаш, а мога и да си тръгна. Ти решаваш.

Имаше някаква тъга в очите му. Реших да му дам шанс.

- Ще те изслушам.- казах му твърдо аз. – А какво ще стане после, ще видим.

Така започнаха разказите на моя приятел Павел. Почти всеки ден се срещахме и той ми разказваше за своите преживявания. Те оставиха ярка следа в съзнанието ми , затова реших да ги споделя.



РАЗКАЗ ПЪРВИ


Останах сирак много малък. Помня смътно майка си, с дълга черна коса. Имаше някаква топлина в нея. Баща си въобще не помня. Имало някаква епидемия и си отишъл рано – рано. Баба , дядо, роднини- не познавам никой от тях. От рано започнах да чиракувам. За едното парче хляб, какво ли не съм работил.

Имаше един чорбаджия в градчето ни, който даваше работа на такива като мен. Сигурното бе, че имахме храна и покрив над главата си. Така ден за ден.

Аз растях хубаво момче – висок, не много едър. Чорбаджията ми имаше доверие. Пари ми е давал да му купувам тютюн и стотинка не съм взимал. Беше много строг , но изключително справедлив. В градчето най – голямата и хубава къща беше неговата, а в едно близко селце имаше огромен чифлик. Зимата бяхме в града, а от пролет до първи сняг – в чифлика. Работа колкото си щеш.

Така минаваха годините. Бях вече на шестнадесет, когато чорбаджията ми каза, че в града повече няма да се връщам, ще остана в чифлика. Станах нещо като управител. Наглеждах покъщнината и се грижех за животните. Това се случи към септември. В началото на ноември, както си метях двора пред къщата, чух тропот на коне. Гласът на чорбаджията познах веднага и хукнах да отварям портата. Наистина беше той и още някой.

- Павле, тай година няма да си сам. Тоя хубостник, сина ми, го изгониха от училището и сега за наказание, ще зимува тука. Да се научи кое е хубаво и кое не! – запъхтян изстреля думите чорбаджи Никола. – Разбра ли?

- Да, чорбаджи! – отговорих аз.

- Няма да влизам! Приготви му стаята до тебе и правете каквото трябва! – завърши господаря ми.

Погледнах към момчето, което сякаш не ме забелязваше. Облечен беше по градски. Помислих си , че е някой хайлазин и бая неприятности ще ме чакат с него. На години беше към двайсет и няколко. Взех му багажа и го занесох в стаята му. През това време баща му врътна файтона и си тръгна.

- Името ми е Коста, ти Павел ли беше? – попита ме младежът.

- Да , господарю! – отговорих му аз.

- А, моля ти се, без господарю, за теб съм Коста. Господар ще викаш на баща ми. – прекъсна ме той.

- Както кажеш,..Коста.- смотолевих и продължих да подреждам леглото му.

Докато подреждах нещата му, забелязах , че ме наблюдава, но дума не отрони. Когато свърших, го попитах какво иска да му приготвя за ядене. Каза, че му е безразлично.

Слязох в кухнята и му направих пържени яйца с много сирене. Наточих му вино и отрязах за мезе от пастърмата, дето я държим за гости. Коста слезе след малко и седна на масата.

- Ти защо не сядаш? – погледна ме той.

- Аз не ям с господарите. – отговорих му простичко.

- Слушай, Павел! Налага се да ядеш мен, защото нямам намерение да прекарам заточението си като дивак. Взимай една чиния , лъжица и сядай до мене, докато не съм се ядосал.

Нямаше как, направих всичко, което ми каза. Започнахме да се храним. Щях да умра от притеснение, а той не сваляше очи от мен. Окапах се сто пъти, а той само се смееше и ме подканяше да се отпусна. През главата ми минаваха лоши мисли – ако влезе чорбаджи Никола и край , оставам на улицата. Най – после храната свърши, Коста ми благодари и отиде в стаята си. Аз това и чаках. Набързо подредих, измих посудата, приготвих печката за сутринта и се качих в моята стая. Преди да си легна, го попитах през вратата иска ли нещо. Отговори да лягам и толкова.

Занизаха се дните. С Коста се виждахме само по време на хранене. Той спеше до обяд, след обед пак дремваше, а вечер газената му лампа светеше до късно.

На шестия ден пристигна баща му. Какво си говореха в стаята, не знам. Тръгна си малко ядосан. Коста слезе долу при мен и седна до прозореца.

- Павел, ще трябва да остана до края на лятото. Баща ми е много ядосан. Това както и да е, но от сега ще се наложи да работя заедно с тебе. В противен случай няма и стотинка за мен. Не се притеснявай, няма да те карам да лъжеш заради мен. Без това уча за агроном, ще ми трябва и практика. Сам съм си виновен. – бавно изрече момчето и тръгна.

Погледнах го и нещо в мен припламна. Не знаех какво е. Ей така, от само себе си. Една странна топлина заля тялото ми. Не беше лошо момче, не ме навикваше, отнасяше се добре с мен.

На другия ден влязохме в обора. Почистихме го. Животните бяха преместени в друг обор и за тях се грижеха други хора. Събрахме шумата от падналите листа. Въобще работа, като работа. След обяд Коста ме помоли да приготвя банята. Чорбаджията беше направил много хубава баня. Беше докарал някакъв голям казан от Швейцария. Подгрявахме го и оттам излизаше гореща вода. Тази вода слагахме в голямо корито, двама човека да се поберат. По – късно разбрах, че това е вана.

Коста влезе в банята завит с един чаршаф. Свали го и тогава за първи път видях гол мъж. Тялото му беше прекрасно, с оформени гърди и стегнат корем. Бедрата стройни, дупето му стегнато. Това между краката му изглеждаше прекрасно - добре оформен член, с ясно изразена главичка. Стоях като гръмнат.

- Ти, какво , не си ли виждал гол мъж?- попита ме Коста и се засмя.

- Не съм! – отвърнах му и почувствах , че целият горя.

- А защо не се събличаш? Или не обичаш водата? – продължи в този тон младият мъж.

- Как ще се къпя с теб? – ошашавен попитах на свой ред.

- Така! Събличаш се и идваш. Кой ще ме търка? Хайде, давай по – бързо! – разпореди ми той.

Съблякох се и прикривайки срамотиите си влязох в коритото. Водата беше чудесна. Аз все се къпех набързо с една кофа полухладка вода. Това беше рай.

Седнах, като внимавах да не го докосвам. За сметка на това, той се отпусна и почувствах, че двата му крака ме докосват от двете страни на дупето. Даде ми знак да се отпусна. Каза ми, че във Франция, където учел, всеки ден си взимал такава баня. Там некъпани хора нямало. Стана ми малко срамно, но си премълчах. Започвах да се отпускам. Тогава почувствах, че висалото ми започва да се втвърдява. Идеше ми да скоча и да избягам. Къде , с надървен кур? Стоях и не помръдвах.

Без да каже дума Коста се протегна към мен и започна да ми гали гърдите. От това още повече се надървих. Премина към корема и ме хвана за кура. Тогава не си давах сметка, но после разбрах, че природата ме е надарила с голям и корав член. Издаде някакъв странен звук и ме накара да стана. Подчиних му се. Курът ми беше точно пред устата му. Той го приближи, отвори я и го налапа. Започна да движи устните си напред – назад. Чувствах как езикът му си играе с малкия ми отвор и от това ми стана много приятно. След това остави пръчката ми и започна да ми лиже топките. Почувствах, че нещо се надига в мен. Тогава ме обърна с гръб към него и ме наведе. Разтвори двете половини на дупето ми и започна да лиже дупчицата. Косата ми се изправи. Гореща вълна премина през тялото ми. Сякаш нещо ме накара да се задвижа и да пожелая този език да навлезе по – дълбоко в мен. Коста разбра това и смени езика си с пръсти. В началото изпитах някаква болка, но след това тя бе заменена с нещо приятно. Докато пъхаше пръст в задницата ми, с другата ръка си играеше с навиреното ми чудовище. Явно съм издал някакъв силен звук, защото изведнъж ме остави и стана. Тогава видях една прелест заканително да се поклаща пред мен. Съвсем спонтанно клекнах и я поех в устата си. Усещането беше неописуемо. Едрата му глава изпълни устната ми кухина. Почувствах как този кол тупти и това още повече разпали страстта ми. Започнах да го ближа, да го целувам, опитах се да го преглътна. Коста ме спря и каза , че за това е рано. След това ме изправи и впи устните си в моите. Природата си каза думата. Без да знам какво става , го целувах разпалено. Смучех езика му, играех си с устните му. Той ме прегръщаше и се притискаше все по – силно в мен. Членовете ни се търкаха в несвяст. Усещането беше превъзходно. Коста взе в длан кура ме и започна да го масажира. Аз направих същото с неговия. Изпразването беше подобно на взрив. Два откоса сперма се срещнаха във въздуха и паднаха в коритото. Бялата лава непрестанно излизаше от нас и ни омаломощаваше. Когато свършихме, се погледнахме в очите. Имаше сълзи. Нямах такова органическо преживяване. От време на време си играех с моя, но такова изпразване до този момент нямах.

Отново без думи Коста ме хвана за ръка и отидохме до неговата стая. Леглото беше голямо. Накараме да легна. Аз не се съпротивлявах. Имах усещането , че ще преживея нещо ново и красиво. Така и стана. Коста започна да ме целува. Обсипа цялото ми тяло с нежни целувки. Езикът му си играеше със зърната на гърдите ми. Не можех да остана безучастен. Започнах да галя гърба му и да го притеглям върху себе си. Куровете ни отново се докоснаха и това беше повече от достатъчно да станат готови за действие. Усетил твърдостта на ятагана ми, Коста се изви и го налапа. Този път забелязах , че го облива обилно със слюнка. Когато беше достатъчно овлажнен, ме прекрачи и постави кола ми на дупката си. Леко се намести и с един тласък почувствах, че съм вътре в него. Нежна топлина обгърна израстъка ми. Коста се движеше нагоре – надолу върху чепа ми и дишаше тежко , като от време на време издаваше силни звуци. Умори ли се не знам, но както си беше върху мен, се изтърколи на една страна и ме придърпа към себе си. Вдигна крака си , а аз влязох странично в него. Започна да движи дупето си към мен и още по – силно да пъшка. Не можех да се въздържам повече. На свой ред и аз издавах диви звуци. Не ме интересуваше какво ще си помисли. Хубаво ми беше. Вълната в мен се надигна. Как Коста разбра, това не можах да си го обясня, но ми каза да свърша в него. Излях сока си в него. Не можех и да предположа колко много сперма има в мен.

Излязох от него и му казах, че искам и той да ме обладае. Попита ме дали наистина го искам и аз му отговорих положително. Тогава ми даде първият урок в мъжката любов, който никога не забравих. Накара ме да легна по гръб и да си вдигна краката. Започна да целува отвора ми и да го лиже. Изпитах отново невероятно удоволствие. Това ме накара да се отпусна. Почувствах допира на пръстите му и как леко ми ги вкарва в ануса. Първо един, после два, три. Непрекъснато ме питаше имам ли болка. Такава наистина имаше, но тя бързо изчезваше и на нейно място се появяваше някакво блаженство. След като и трите му пръста си поиграха безболезнено с ямата ми, Коста се надигна , постави краката ми на раменете си и допря главата на кура си до извора. Беше овлажнил достатъчно входа и с един лек тласък главата на змея му се намери в мен. Изпитах лека болка и той спря. После започна да се движи леко напред – назад. През цялото време ми говореше да се отпусна. Настъпателно, но бавно започва да вкарва целия си член в мен. Почувствах ташаците му и разбрах, че напълно ме е обладал. Показах му го като се размърдах. Знакът беше повече от ясен. Отначало леко, а след това и по – твърдо, Коста започна да ме ебе. Всеки тласък прогонваше болката и чувството за нещо ново и адски приятно изпълваше съществото ми. Аз също мърдах и това явно му доставяше удоволствие. Наведе се към мен и започна да ме целува. Курът в гъза и езикът в устата бяха върха на удоволствието. Всяка клетка на тялото ми изпитваше удоволствие, непознато досега. Вътрешностите ми горяха в непонятна наслада. Коста ме целуваше и галеше с ръце. Почувствах се толкова желан, че отново се просълзих. Той изпиваше с устни сълзите ми и ми шепнеше красиви думи. Не помня какви, но ми беше хубаво. В един момент усетих , че тласъците зачестиха и той се изпразни в мен. Топлината на спермата ме влуди. Притиснах се към него и не му позволявах да излезе от мен. Чувството беше вълшебно.

Не си спомням колко време стояхме така. Не ни се искаше да се отделим един от друг. Не говорихме. Погледите ни бяха повече от красноречиви.

Пръв Коста дойде на себе си. Стана и ме покани да отидем в банята.

- След това, което направихме, банята е задължителна. Чистотата на тялото е на първо място. Има и други неща, които ще ти покажа.

- Каквото ми кажеш, ще го направя! – отговорих му аз, а погледа ми не се отместваше от великолепното му парче между краката.

От този ден нататък спяхме в едно легло. Коста ми показа какво трябва да направя, за да съм готов за любов. Разбрах, че трябва да съм чист и подготвен за проникване винаги. Оттогава ежедневната ми баня беше закон. Ставах сутрин по – рано, за да направя тоалета си и да бъда готов за ласките на Коста.

Цяла зима се топлихме в леглото. Научи ме да си доставяме едновременно взаимно удоволствие, като си ближем дупетата и си лапаме напращелите до спукване курове. Всичко това беше научил във Франция. Там за първи пат усетил сладостта на кура. Бях му благодарен, че научи и мен.

Така мина цяла година. Дойде време Коста да си тръгва. Раздялата беше повече от трогателна. Беше нощ на много секс и сълзи. Не знаехме ще има ли друга среща. Бяхме нещастни, но и щастливи, че съдбата ни срещна.

Сутринта, когато той тръгна, станах рано и отидох в съседния чифлик. Стоях до обед, за да не виждам Коста. Не можех да си представя, че любимото момче няма да ме чака в широката постеля. Бях объркан.

РАЗКАЗ ВТОРИ


Без Коста дните минаваха гадно – дълги и скучни. Само вечер можех да бъда с него, но само мислено. Припомнях си прекрасните мигове на страст и пълно отдаване и си биех по две – три чекии една след друга. През деня се натоварвах с много работа, за да не мисля за прекрасния млад мъж. Бях му благодарен не само за уроците в любовта , но и за това, че ме научи да чета гладко, да пиша. Разказваше ми за Атина и Рим, за императори и крале. Винаги съм имал чувството, че съм живял във Франция, толкова много знаех за нея. На няколко пъти чорбаджията ми изпращаше поздрави от Коста. Радвах се, че не ме е забравил.

Времето минаваше, а аз ставах все по – корав. Тялото ми вече отговаряше на възрастта на млад мъж. То заприлича като това на Коста – стегнато дупе, стройни крака, релефни гърди и корем. В чифлика идваха млади дами, които неприкрито ме заглеждаха, но те не ме интересуваха.

Веднъж чорбаджията доведе гости от града. Три файтона хора се изсипаха с много шум и врява. Няколко префърцунени госпожи и възрастни господа, всички облечени по градски. Явно бяха богаташи, приятели на чорбаджията. Заради тях три дена приготвяхме стаи , конюшни, обори. Наеха няколко жени – готвачки, за да приготвят блюдата. Аз бях инструктиран да посрещна гостите и да ги настаня по спалните.

- Ето го моето момче! – отдалече са провикна чорбаджията ми. – Павле, посрещай гостите!

Сред пристигналите забелязах един мъж с военна униформа. Висок, стегнат, отвсякъде лъхаше на строгост. Погледна ме с черните си очи и през цялото ми тяло премина тръпка. Изпитах някакъв ужас. Черният му мустак още повече засилваше това впечатление.

- Павле, я ела тук! – извика ме чорбаджията. – Това е капитан Абазов. Един ден може да ти бъде началник. Ти нали ще ходиш в казармата. Е, на!

- Здравей, войнико! – поздрави ме с металически глас офицера.

- Добър ден, господине! – отговорих му почти премалял от страх.

- Ще се научи да ти отговаря както трябва, Абазов!- рече чорбаджи Никола. Той е окумуш момче!

- Надявам се на ! – отговори Абазов като не сваляше черните си очи от мен.

Наредих госпожите и господата по стаите. Направи ми впечатление, че капитана е без дама и го настаних сам в стаята на Коста.

Веселбата трая два дена и половина и гостите си отидоха. След тях времето се проточи като петмез – гъсто и бавно. Наближи септември и един ден чорбаджията дойде в чифлика.

- Павле, хайде стягай багажа! Дойде заповед да отиваш в казармата. Няма да се притесняваш, аз съм те уредил. Направил си впечатление на Абазов и ще те вземе за ординарец. Туй е най – хубавата служба,ей! Ще му бъдеш дясната ръка. Цяло агне изяде заради теб. Коста ми писа да те уредя на лесна служба. Сега спокойно ще му драсна няколко реда, че съм изпълнил молбата му. Вие с него сте станали големи приятели. Все пита за теб. Хайде, побързай, че утре сутрин трябва да си в Комендантството.

Без много разтакаване събрах бохчата си и тръгнах с чорбаджията. Под лъжичката ми трепереше, как можа този лош човек да ме избере. Ама не можех нищо да кажа, защото щях да огорча чорбаджията.

Сутринта рано – рано чорбаджията ме заведе в Комендантството. Там събран народ отвсякъде – момчета с родителите си, музики, цветя, дандания голяма. Преди да вляза в двора, чорбаджията ми даде една снимка на Коста, пратена от Париж. На гърба и пишеше:” На Павел за незабрава”. Разбрах посланието и ми стана криво. Чорбаджията ме потупа по рамото, даде ми двадесет лева за харчлък и си тръгна.

Раздадоха ни войнишки униформи и ни строиха на двора. Взеха да четат имената ни. Всеки излизаше пред строя и му казваха на коя страна да отиде – едните бяха пехотинци, други кавалеристи, трети артилеристи. Най – накрая останахме десетина и тогава ни казаха ,че оставаме тук, защото сме определени за писари и ординарци. Тогава се появи капитан Абазов.

Честно да си кажа, видя ми се още по – страшен. Огромният му черен мустак респектираше и придаваше на физиономията му строгост и студенина. Погледът му беше остър. Момчето до мен на глас си пожела да не го вземе, защото бил лош и биел ординарците си. Изпотих се. Чорбаджията хубаво ме нареди.

Капитанът застана пред мен и със стоманен глас просъска:

- Взимай партакешите си, войник и тръгвай след мен!

Имах чувството, че умирам. Сбогувах се на ум с чорбаджи Никола и моя скъп Коста и тръгнах към заколението. Това беше живота ми – кратък и печален. Седнах отзад на файтона и той потегли. След около десетина минути спря пред една голяма къща. Влязох след Абазов в двора, където чакаше една възрастна жена.

- Стано, туй е новия ми ординарец! Заведи го в стаята му и му покажи къщата. Довечера като се върна всичко да е наред!

Жената кимна и ме поведе към новия ми дом. Показа ми стаята, която беше придверие към спалнята на капитана. След това видях гардероба му, шкафа за обувките и ботушите, витрината с медалите, сабята , за които трябваше да се грижа. Най – накрая ме заведе зад къщата, където се помещаваше малка конюшня и ме запозна с коня му Север. Разказа ми какви са задълженията ми и ме остави да си подреждам багажа.

- Запомни едно, Павле! Капитанът не харесва нечистоплътните. Аз вечер си ходя в къщи, никога не замръквам тука, така че трябва да си изкъпан за поднасяне на вечерята.

Икономката отиде да си гледа нейната работа, а аз се захванах с моята. Подредих багажа си и огледах конюшнята. После взех всичките му обувки и ботуши и ги лъснах до блясък. Това ме провокира да направя същото и с медалите и сабята му. Останах доволен, но не знаех това дали ще се хареса на Абазов.

Той се върна половин час след като Стана си тръгна. Видях го да влиза през желязната порта и тръгнах да му отворя вратата. Той ме погледна с неговия си поглед и аз почти замръзнах. Свали пелерината си, шапката и остави ежедневната си сабя на виенската закачалка. Седна на стола в антрето и вдигна крака си. Свалих му внимателно ботушите и му подадох домашните пантофи. Той не отрони и дума. Влезе в спалнята си. Аз застанах отпред и зачаках. Това не продължи дълго.

- Павле! – чу се силен глас.

- Слушам , господин капитан! – рекох щом влязох.

- Ти ме изненада! Виждам, че си лъснал всичко. Това ми харесва. Ще стане човек от теб. Браво ! Сега ми приготви банята!

Водата беше готова. Налях я в коритото и това ми напомни за Коста. Просълзих се при нахлулите ме спомени. Сложих голяма кърпа, малка кърпа така, както ми заръча Стана.

Абазов влезе в банята и отиде зад паравана.

- Свободен си! – изкомандва остро и аз излязох.

Благодарен, че не ме остави в банята излязох, без да поглеждам към паравана.

Така започна ежедневието ми. Изпълнявах задълженията си безупречно. Абазов нито веднъж не ме нахока, а камо ли да ме удари.

Той беше щабен офицер и не ходеше като другите нагоре – надолу. Единственото му излизане беше в неделен ден да язди. Тогава ме чакаше най – много работа, защото след яздене чистех коня. Трябваше много да внимавам, за да не се разболее. Не го обичах този кон.

Една неделя, както винаги, го чистех. Бях го почистил от калта и започнах да го реша с гребена. От допира ли , от какво ли, не знам, но изведнъж напръчи огромния си кур. Такова нещо не бях виждал. В чифлика имаше само кобили. Гледах и не вярвах на очите си. Страшна работа. Сетих се отново за Коста. Веднага изхвърлих от главата си спомените, защото започнах да се надървям.

По време на вечерята капитана ми каза, че си е взел отпуск и ще ходим в София. Налага се да приготвя багажа – неговия и моя.

Разтребих масата, почистих трапезарията и отидох в спалнята му. Абазов лежеше на леглото си по една дълга нощница и четеше книга. Започнах да свалям дрехи от закачалките и да ги подреждам в един куфар. В един момент погледнах към него и замръзнах. Гледаше ме втренчено, а в ръката си държеше надървения си кур. Голям кур с релефни вени и пращяща от желание зачервена глава. Никога след това не съм виждал такъв кур – двадесет и седем сантиметра.

- Павле, мислиш ли , че кура ми е красив? – попита ме Абазов, но гласа му беше друг, не онзи металическия.

Аз онемях. Почувствах само, че в панталоните ми се надига вулкан, а от дупето ми рукват реки. Исках да се хвърля и да възседна това чудо на природата.

- Ела при мен! – повика ме при себе си мустакатият мъж.- Не се бой!

Разтреперен, но не от страх, отидох при него. Направи ми място в леглото и седнах. Нямаше нужда да ми говори. Реших, че каквото има да стане, ще стане. Взех кура му в ръце. По – твърдо нещо не бях пипал. С пръстите си погалих главичката на члена му, където една сълза издайнически показваше желанието му. Погледнах го, а той беше затворил очи. Наведох глава и разтворих устни. Усещането, че отново имам кур в устата си, беше страхотно. С език обходих гемчито му, близнах леко отворчето и засмуках този диамант. Слюнката дойде обилна, да ми помогне по - леко да движа устните си. Вените по ствола сякаш искаха да изхвръкнат. Това ме накара да прекарам езика си по тази кула на сладострастието. С устни и език обходих обекта на вечната любов. Забравих страхове и всичко на света. Абазов свали нощницата си и пред мен се откри едно страхотно тяло. Не смеех да го целуна, а толкова ми се искаше. Някак си той разбра желанието ми и ме придърпа към себе си. Започна да ме съблича и да ме гали. Останах гол, но не изпитах никакво неудобство от стърчащия си кур. Той го погледна и се усмихна. Наведе главата ми към лицето си и ми показа езика си. Засмуках го със страст и желание. Мустаците му ме възбуждаха още повече. Целуваше се перфектно. Разбрах това по трепета на копието си. Така пулсираше като отговор на целувките на първия ми любовник – Коста. Абазов ме прегърна и ме завъртя. Така се оказах под него. Целуваше лицето, шията ми, а куровете ни те търкаха. Аз го прегръщах и ръцете ми шареха по гърба и дупето му. Не ме интересуваше какво си мисли. Живеех за мига.

Капитанът леко повдигна краката ми и се смъкна надолу. Поигра си с пъпа ми и налапа моя красавец. Засмука главата, а след това облиза дебелото ми парче. Заигра се с топките ми и си проправи път към тръпнещата ми точка. Така както дете ближе захаросана ябълка, така обилно слюно – отделително заблиза съкровищницата ми. Започнах да пъшкам, защото повече не можех да се въздържам. Разтворих още повече краката си и ги повдигнах нагоре. Абазов се изправи и застана готов да ме пробие с копието си. Бях готов за тази среща. Не ми бяха нужни пръсти и всякакви други подготовки. Не чаках дълго. Моят мустакат любовник насочи с ръка кура си и уцели десятката. Изживяването беше неповторимо. Бавно вкара оръдието си и започна да ме дълбае. Този груб мъж ме ебеше с нежност, елегантно и красиво. Изпълнил до краен предел пещерата ми, той ме клатеше с внимание и чувство. Не изпитах болка от количеството мускул, което влезе в мен. Единствено удоволствие потръпваше във всяка моя фибра. Като Коста и той се наведе и ме целуваше. Това ме подлудяваше допълнително. Не исках това да спре. Нека ме разпори, но само да е в мен. Тъпкачът ми засили темпото и започна да ръмжи. Почувствах , че нещо става и с мен. Когато първите пръски сперма затоплиха вътрешността ми , почувствах, че от кура ми излизат залпове бяла течност. Това не бях го преживявал с Коста. Двамата свършихме едновременно.

Лежахме грохнали на леглото. Тогава си помислих, че това е краят на службата ми при Абазов. Разплаках се. Не можах да се въздържа.

- Сега ще ме пратиш при другите войници в казармата, нали? – през сълзи казах на човека, който ме дари с такава голяма бухалка.

- Глупости! – рязко отвърна Абазов.- Утре заминаваме в София. Там те чака голяма изненада.

Не вярвах на ушите си. Оставах при притежателя на най – красивия инструмент на удоволствието.

Не знаех само каква е изненадата.

РАЗКАЗ ТРЕТИ
В София пристигнахме привечер. Настанихме се в хотел. Аз официално в едно стайче в началото на коридора, а капитана в самостоятелна стая с двойно легло. Когато погледнах леглото си помислих, че тук може да спи един взвод войници. Беше ми ясно, че Абазов няма да спи сам, а ще го сподели с друг човек. Дали това щях да съм аз?

Останах да подреждам гардероба и да се погрижа за топла вода в банята. Той излезе и ми каза, че ще се върне скоро, а аз да съм готов за всичко. Това означаваше да приготвя дупето си за гости. Коста ми беше подарил една помпа, така че аз всеки ден бях готов противникът да проникне в моята територия.

Наближаваше десет и половина вечерта, когато вратата се отвори и в стаята влезе Абазов. Не беше сам. С него влезе и друг човек, явно чужденец, с когото си говореха на френски. До този момент не му бях казал, че поразбирам малко от този език. Коста ме беше учил и на френски. Разбрах, че говори за мен. Останах разочарован. Явно друг щеше да е гост на леглото му.

- Павле, запознай се с Хасан паша. Той работи в турската легация и е мой много добър приятел.- представи ме Абазов.

Поздравих госта с кимване, а той ми подаде ръка. Поех ръката за ръкостискане, което не беше обичайно. Той по – скоро ме погали. От това ме побиха тръпки, но запазих спокойствие. Поисках разрешение да изляза, но капитана не ми разреши. Останах много озадачен.

Абазов каза, че е готов да вземе една вана и покани госта си. Отидох с тях, да им поливам с вода. Стараех се да не се заглеждам в телата на къпещите се. Те си говориха, сякаш аз не бях там. Тогава погледнах към израстъка на Хасан паша. Този около тридесет и пет годишен мъж имаше странен кур. Главата му беше изхвръкнала напред като плешив охлюв. До този момент не знаех, че турците са обрязани. Очевидно не беше по – дълъг , но със сигурност по – дебел от моя. Къпането свърши бързо. Подадох хавлиите и излязох.

Когато влязоха в стаята по халати, им сервирах коняк. Абазов взе още една чаша, наля коняк и ми я подаде. Каза ми , че ще имам нужда от това. Никога досега не ми беше позволявал да пия алкохол. Това ме озадачи, но не за дълго.

- Павле, сложи стария ми халат. Не е удобно ние да сме по халати, а ти не.- погледна ме капитана, а в погледа му се четеше нежност.

Изпълних нареждането му и се върнах в стаята. Картината, която сварих, накара клонът на живота да се изправи за миг. Абазов и Хасан паша се целуваха страстно, а куровете им стърчаха като пилони. Капитанът само ми даде знак с ръка да отида при тях.

Величественият двадесет и седем сантиметров кур на Абазов пулсираше в галоп. Насреща един обрязан, около двадесет и два сантиметра едноок смок, се полюшваше, с намерение час по - скоро да влезе в дупката на зайчето. Те продължаваха да се целуват и да си галят телата. Приклекнах и поех в устата си първо твърдият камшик на капитана. Езикът ми заигра по изпълнената с кръв глава. С леко засмукване намокрих това чудо на природата и започнах да го облизвам. С дясната ръка хванах турчина за рязака и започнах да я движа. Усетих напрежение и веднага смених обекта. Налапах дебелия салам на Хасан паша и устата ми се изпълни със съдържание. С върха на езика обрах бисерната сълза от отвора му. Преглътнах и го погледнах. Отвърна ми с усмивка. В това време Абазов се изправи, качи се на леглото и го подаде в устата на приятеля си. Онзи го захапа моментално. Дебелите му устни се опъваха под напора на чудовището. Чуваше се мляскане и силно засмукване. Това продължи около пет минути. Абазов ни накара да легнем на леглото и в следващия момент всеки беше с кур в устата, аз правех минет на турчина, той на капитана, а капитанът на мен. За втори път моя верен приятел се намираше в непосредствен контакт с езика на благодетеля ми. По извивките на езика с редуващо се засмукване и облизване, ми стана ясно, че Абазов отдавна практикува куросмук. Усещането беше страхотно. В типичния си стил на командир и началник Абазов разпореди смяна. Сега аз му налапах кола, той на турчина, а турчина моето достойнство. И турчина явно имаше дългогодишен минетчийски опит. Смукането продължи със същото темпо.

В следващият момент усетих, че Хасан паша доближава дългия си език към отвора на свещената пещера. От своя страна аз набутах моя в гъсталака на капитана. От това кълбо от тела се чуваха звуци на страст и удоволствие. Първи аз смених тактиката. Захванах се отново със сочното парче на Абазов, с пръст започнах да прониквам в кладенеца на удоволствието. Само след секунди същото направи и турчина спрямо мен. Това означаваше , че всеки подготвя другия. Когато вкарах три пръста в капитана и получих толкова от Хасан паша, разбрах, че пристъпваме към съществената част – вкарване на двуколката в навеса. Турчинът първи се намести на кура ми. Влязох в него като нож в масло. Очаквах Абазов да ме наниже на шиша си, а стана съвсем друго – той се заби на копието на Хасан паша. Легнали на една страна, ние се лашкахме като влакова композиция. Завиждах на турчина, защото едновремено ебеше и го ебяха. Тримата бяхме плувнали във вода. Реших, че трябва да опитам двойната езда. Накарах ги да легнат един срещу друг, хванах куровете им и бавно се нанизах на тях. Честно казано в началото много ме заболя, но твърдо реших да стигна до края. Първо в мен проникна Абазов. Поразширих се с въртеливи движения и подготвих подстъпа за Хасан паша. В първия момент на съприкосновението ми прилоша, но дойдох бързо на себе си и с едно по – рязко движение получих желаното – два кура в гъза. Пръщях отвсякъде. Превъзмогвайки болката започнах да се движа нагоре – надолу. Двамата ми любовника виеха от кеф. Вече отпуснат и не чувстващ болка, а само удоволствие, ускорих движенията и се случи най – невероятното – в един миг получих двойна порция сперма. На свой ред и аз се изпразних обилно. Сякаш литри сперма се изляха от нас.

Хасан паша не спираше да изказва задоволството си от преживяното. Непрекъснато повтаряше, че е обиколил цяла Европа и е имал вземане – даване с много мъже, но такова нещо му се случвало за първи път. Абазов ме гледаше с възхищение. Подаде ми цигара от неговите, американските и ме целуна по бузата. Докато пушех турчина се наведе , налапа спадналия ми кур, който само това чакаше, за да се изправи и го засмука. Капитанът също се присъедини към него. Единият смучеше главата, а другият лижеше ствола и топките. Сменяха позициите си, като при разминаването си удряха по един език. Дадох им знак , че ще се празня и двамата разтвориха устите си. Свърших в тях.

Цяла нощ прекарахме в диво ебане. Всеки имаше кур в себе си и всеки го слагаше я в устичка, я в задница. Утрото ни посрещна будни и възбудени.

РАЗКАЗ ЧЕТВЪРТИ


Раздялата с капитан Абазов беше трогателна. Получих заповед за уволнение и трябваше да се връщам в чифлика. За годините прекарани с капитана научих много неща в мъжката любов. Почти не пропускахме вечер, без да се любим. Карахме го както дойде. Слагахме си го взаимно и бяхме доволни от това.

Уволнението ми съвпадна с преместването на Абазов в София. Така всеки тръгна по своя път.

При пристигането ми в къщата на чорбаджи Никола ме чакаше изненада. Още с влизането ми, чорбаджията ми съобщи, че заминавам за Париж.

- Павле, заминаваш при Коста! Тиквеника ходил някъде по сукаците и си счупил крака. Много скъпо взимат тия франсета. Ще идеш да го гледаш колкото трябва – месец, два , че и повече. Разбра ли?

- Чорбаджи, ами как ще отида, нямам лев настрана.

- Ти за туй не се кахъри. Ще ти дам пари , всичко. Утре заминаваме за Пловдив и оттам ще се качиш на Ориента.

Повече нямаше какво да говорим. Приготвих багажа. Чорбаджията ми беше купил нови дрехи, градски. Малко големички , но все пак нови.

До Пловдив чорбаджи Никола ми нареждаше какво да правя само и само момчето му да се чувства добре. Най – смешно беше да го предпазвам от шафрантиите. Да не давал пари за фусти. Обещах му. Какво да правя, да му кажа ,че си пада по курове ли?

Чорбаджи Никола наистина не пожали пари за пътуването ми. Настаних се в спален вагон. Купето беше за двама, но аз бях сам. Шафнерът, швейцарец по народност, ме настани и ме попита на френски за къде ще пътувам. Лицето му грейна, като му казах , че съм до Париж. Сбогувах се с чорбаджията и влакът потегли.

Пътуването беше приятно. За първи път в живота си отивах някъде по – далече. Гледах през прозореца и не можех да се нарадвам на късмета си. Купето беше широко. Имаше малка тоалетна и мивка с кана и вода. После разбрах, че му викали будоар. За топла вода трябваше да се обадя на шафнера. Той ми каза в колко часа е храната. Показа ми и ресторанта.

Наближи време за обяд и отидох до ресторанта. Вътре беше пълно с народ, кой от кой по – добре облечен. Много дами и господа. Един от келнерите дойде и ме заведе до масата ми. Там вече бяха настанени някакво семейство – мъж и жена и един друг господин. Семейството непрекъснато си говореше на някакъв език, който не разбирах. Господинът мълчеше. Докато се хранех на няколко пати усетих погледа му върху мен. Хапнах скромно една супа, за да не харча много пари. Погледнах човека срещу мен и той отмести погледа си смутен. Използвах момента да го разгледам. Много симпатичен господин на около тридесет години. С много сини очи, бяла кожа и изключително червени устни. Това ми подейства много възбуждащо.

Взех си довиждане и тръгнах към купето си. Посрещна ме шафнера и ме попита дали съм доволен от храната. Докато говорихме покрай нас мина господина от моята маса. Кимнахме си с глава. Бях възприел много от уроците на капитан Абазов. Видях , че влиза в съседното до моето купе.

Очаквах, че от София някой ще влезе при мен, но не се получи. Продължихме за Белград.

Дойде време за вечеря. Бях много гладен и тръгнах към ресторанта. На масата беше само господина.

- Вие говорите прекрасно френски! – обърна се към мен.

- Благодаря! – отвърнах му учтиво.- Имах прекрасен учител.

- Навярно той ви е научил и на обноски?- продължи той.

- Донякъде. – отговорих му – Друг мой учител усъвършенства вече наученото.

- Имали сте добри учители! – констатира събеседникът ми.

- Да, и винаги ще съм им благодарен!- завърших аз, имайки предвид съвсем други неща.

- Англичаните няма да вечерят с нас.- съобщи ми мъжът.- Извинете, не сме се запознали. Моето име е Имре, унгарски граф съм.

- Аз съм Павел, до онзи ден войник.- отговорих му на свой ред.

Имре се засмя чистосърдечно. Разговорът тръгна много леко. Разказа ми, че ходил до Цариград по бизнес и сега отивал до Венеция при годеницата си. Това ме разочарова много, но не го показах. Попита ме дали имам дама, на което отвърнах, че засега не ме интересуват, защото отивам до Париж да се грижа за младия си господар, а и още ми е рано, защото не съм добре финансово. Това явно го впечатли, защото пожела да плати сметката. Не му отказах. Когато приключихме вечерята, ме покани в неговото купе, да изпием по чаша вино.

С влизането в купето, Имре запали настолната лампа, наля две чаши с бяло пенливо вино и влезе в будоара си. Не останах дълго време сам. Моят домакин влезе облечен с изящен копринен халат. Седна срещу мен и ми предложи пура. Запушихме.

Графът започна да ме разпитва за младия ми господар. Набързо му казах какво очаква от мен баща му и че съм готов да изпълня задълженията си. На свой ред го попитах за годеницата му. Лицето му помръкна.

- Тя е десет години по – стара от мен, а аз съм на тридесет и една. Грозна е. Не я обичам. Годежът ни е плод на договореност между фамилиите ни. Не мога да се откажа, защото в противен случай, ще загубя наследството си, а то не е малко.

- Значи, графе, ти си влюбен в друга жена?- гледайки го в очите попитах.

- Не! Аз харесвам млади господа! – без да трепне ми отговори унгарецът.- А ти много ми харесваш и искам да се любя с теб.- едва довърши изречението си и ме погали по коляното.

- Нямаш проблем! – премествайки се при него казах аз.

Имре се приближи към мен и ме целуна. Сякаш почувствах полъх от вятър. Красивите му червени устни галеха лицето ми. Съществото ми се надигна. С нежната си ръка галеше гърдите ми и това още повече ме възбуждаше. Посегнах към косата му и го погалих, а от устата му се изтръгна сластен тон. Повдигнах брадичката му и намерих тези подлудяващи ме устни. С върха на езика си заиграх по червената бразда и почувствах топлината и. Имре затвори очите си и аз нахълтах като агресор в устната му кухина, където срещнах не противник, а приятел. Езиците ни се вплетоха в любовна игра. Ръцете търсещо опипваха извивките на телата. За миг бяхме голи и всеки се радваше на голотата на другия.

Графът започна да ме обсипва с целувки. Врата, гърдите, пъпа. Стърчащият ми кур очакваше с потрепване да се озове във влажната му уста, но той не бързаше. С език обиколи ствола на члена ми и слезе към тестисите ми. Внимателно ги засмука един по един. След това майсторски зализа промеждутъка между тях и ануса. Върна се нагоре и с мокър език продължи по ствола към главичката. Направи няколко обиколки и я засмука. Цялата му мощ заработи – език, устни, зъби. Леко придърпваше кожицата към главата и след това със силен тласък я забелваше, слизайки към основата. Аз галех гърба му и примирах от удоволствие. Усетих, че се напрягам, за да предотвратя изригването и му дадох да разбере, че е мой ред.

Накарах го да легне и да разтвори краката си. Сниших глава към чатала му и видях един около двадесет сантиметров хуй срещу себе си. За първи път видях толкова прав боец. Главата му не беше голяма, но в основата едва ли можех да го обгърна с ръка. Налапах мъжката гордост на Имре и почувствах онзи прекрасен вкус на страстно възбуден член, който можеше да ме докара до изпразване. Започнах да помпя красавеца така, както ме бяха научили Коста и Абазов. Не спестявах страст и желание за една съвършена любовна игра. Езикът ми шареше навсякъде, устните ми засмукваха изпънатата кожа и задъханите стонове на партньора ми показваха, че си върша работата добре. Тогава продължих надолу. Като повдигнах нагоре задните му части, пред мен се показа едно идеално обръснато дупе. За първи път виждах такова. От езикът ми закапа слюнка. Забих го право в целта. Това още повече го екзалтира. Имре започна да движи дупето си напред – назад. С двете си ръце разшири пространството, за да може езикът ми да влезе по – дълбоко. Не чаках да ми подсказва какво да правя. С едната ръка масажирах кура на графа, а с пръстите на другата навлизах в дебрите на готовия му за сондаж кладенец. Имре вече не се въздържаше и виковете му ставаха все по – силни. Тогава насочих кура си към дупката му и с елегантно движение влязох в него. Унгарецът примря. Поизправи се, хвана ме за двете полукълба и ми даде да разбера – целият вътре. Настаних цялата си прелест. Нямаше нужда да го клатя. Влакът вършеше моята работа. Това създаде допълнително удоволствие за двама ни. Имре качи краката си на врата ми и притисна омайните си устни към моите. Точно тогава вратата се отвори и в купето влезе шафнера.

Нямаше изненада. Обърна се и заключи вратата. Дрехите му останаха на пода, а той с надървен кур дойде при нас. Беше слабо момче, но с прилично голям чеп, под който се клатеха две огромни ябълки. Като маймуна се качи на широката седалка и набута стърчащият си мускул в устата на Имре. След това полегна върху него и на свой ред налапа кура му. Картината бе достойна за четката на художник. Двамата облизваха пръчките си, сякаш бяха намазани с мед. Имре непрекъсната свиваше и отпускаше аналния мускул на всяко мое постъпателно и възвратно движение. Леко въртеше дупето си в посока ляво – дясно, което още повече увеличаваше удоволствието ми. Колко време бяхме така не знам, но почувствах, че краят наближава. Извадих кура си, за да свърша и той се намери в жадната уста на шафнера. Потоците сперма не затрудниха швейцарчето. На големи гълтоци прибра целият материал. Като свърши със събирателната си дейност, се изправи и се наби на благородническия кол. С пружиниращи движения успя за кратко време да накара Имре да достигне момента на отделяне на духа от тялото. Изригването беше мощно и дупето на момчето се изпълни с милиони сперматозоиди. От неговия кур в същия момент бликна фонтан от изживяно удоволствие.

Тримата се гледахме уморено , но доволни от палавата мъжка игра.

До Венеция още два пъти направихме тройна игра. Двамата мои партньори се оказаха много ебливи и не ме удостоиха с присъствие в мен. Не им се сърдех. Важното беше удоволствието, а аз очаквах Париж и Коста. Надявах се, той да поработи в тунела на щастието.
РАЗКАЗ ПЕТИ


Първият шок, който получих бе, че Коста беше жив и здрав, а кракът му здрав и читав. Вторият , че с него имаше един много черен човек. Сякаш беше омазан с вакса. За първи път в живота си видях негър. Беше един такъв кльощав с големи черни очи и дебели устни. Стоеше до Коста и го гледаше право в очите.

Коста пристъпи към мен и ме прегърна. Три години на се бяхме виждали. От радост сълзите течаха по страните ни. От вълнение не можахме дума да си кажем. Черният ни гледаше и не мигаше. Сигурно в тяхното племе не постъпваха така.

Пристигнахме в квартирата на Коста. Квартирата се оказа, както разбрах по – късно апартамент, в който живееше със слугата си - негъра Мату. Коста си имаше спалня, стая за гости, голяма трапезария, кухня и баня. Мату спеше в една малка стаичка до апартамента.

- Не мога да повярвам, че си при мен! – отново ме прегърна Коста.- Непрекъснато питах баща ми какво става с теб. Когато разбрах, че Абазов те е взел при него се успокоих. Как се отнасяше с теб?

- Добре! – поглеждайки настрани отговорих.

- Добре , в смисъл на добро ебане? Не се шашкай, той ми е първия мъж. С него започнах мъжката игра. Голям любовник. Само като си помисля за онуй парче, целият изтръпвам. Не си мисли, че случайно те взе. Преди да тръгна за насам, му казах за теб. Не ми се сърдиш, нали?

- Не, не ти се сърдя! Благодарен съм ти. Ти беше този, който ми показа какво е удоволствието от ебането. С теб усетих, че съм равен с другите. Абазов ме научи на нови неща, които нямам търпение да ти покажа.

В стаята влезе Мату, който носеше багажа ми. Коста му каза да го остави в неговата стая. Негърът го погледна изненадано. Сякаш ревнуваше. Коста ми каза, че черният човек е много наясно с игрите между мъже и довечера ще ни покаже на какво е способен. Нямах търпение.

Вечерта Коста ме заведе в едно кафене. В него имаше само мъже, които се държаха много свободно. По двойки, хванати за ръце, някои от тях се целуваха, без да обръщат внимание на другите, а и никой не ги заглеждаше.

В апартамента ни очакваше Мату. Беше облечен в бяла копринена роба. Под нея личеше черното му тяло. Беше гол.

Влязох в банята. Измих се основно, като не пропуснах да си направя клизма. След мен същото направи и Коста.

Чисто голи с Коста легнахме на леглото. Мату пусна грамофона и от там зазвуча някаква арабска музика. Младият мъж започна да танцува. Тялото му се огъваше грациозно. Тактът на музиката бе еротичен и от цялата тази картина аз се възбудих. Коста забеляза това и ме хвана за парчето. Започна да го масажира. Аз започнах да опипвам зърната си. Тогава Коста се приближи към кура ми и го налапа. Започна да ме лиже и засмуква. Мату елегантно свали робата. Тялото му беше като изваяно. Пропорциите за това слабо тяло бяха идеални. Отпред стърчеше огромен абаносов хобот. Лъщеше, сякаш беше покрит с някакъв лак. Приближи се към леглото и забелязах, че е обрязан. Главата на черния гарван бе тъмно розова и лъщяща. Негърът отиде при Коста и приклекна. Дебелите му устни покриха главата на хуя му. След това парчето на Коста изчезна в устата на танцьора. Това ме накара да реагирам съвсем естествено, като му дадох знак, да приближи африканското се чудовище към мен. Момчето разбра и услужливо предостави инструмента си. Отблизо наистина беше потресаващ венест кур. По – малък от този на Абазов, но определено по – дебел. И много черен. Имаше странен вкус. Всъщност цялото тяло носеше аромата на мускус. Кожата му беше гладка и нежна. Отворих уста и поех този оцелял клон от африканската савана. Исках да поема колкото е възможно по – голямо количество от този дар на природата. Коста през това време облизваше топките ми и примляскваше сладострастно. Разтворих краката си и му дадох да разбере, че искам да излиже ключалката към тайната стая. Последва мълниеносна реакция. Обилно влажният му език се заби на желаното място. Аз наплюнчих пръст и се заиграх с точката на негъра. Нямаше грам косъм по тялото си. Това ми напомни за дупето на Имре. Тогава Мату стана и започна да си играе сам с дупето си. Аз си вдигнах краката си, за да може Коста да влезе в мен. Той не чака втора покана. Постави розовото си парче в дупето ми и започна да ме ебе. Направих знак на Мату да клекне над главата ми. Това , което видях ми подейства зашеметяващо. Но фона на черното му дупе, пред мен се показа една роза. Забих езика си в нея. Черното момче изпъшка. Докато лижех розичката, а Коста ме рендосваше, Мату си правеше чекия. Тогава реших, че време да покажа нещо от наученото. Бутнах негрото и накарах Коста да легне по гръб. Аз се нанизах на кура му, а Мату на моя. Ямата му беше добре обработена, защото не показа болка. Това е любимата ми поза. Тримата се клатехме в такт. Не знам колко време мина, когато Мату стана и насочи прекрасния си израстък към устата ми. Налапах го с удоволствие, а от него започна да тече топла и дъхава сперма. Вкусът беше приятно солен. Преглъщах елексира доколкото мога. Тогава и Коста изтласка течността си в мен и топлината на екстаза заля тялото ми. Изхвърлили напрежението , двамата се заеха с моя приятел. Единият лижеше топките ми , а другият се опитваше да глътне напращелия ми кур. Изригването беше вулканично.

Уморени от играта заспахме на голямото легло, доволни от красивата борба, в която всеки един от нас беше победител.

РАЗКАЗ ШЕСТИ


Следващите два месеца преминаха под знака на перманентен секс. Коста ходеше на лекции в университета, а ние с Мату след закуска започвахме да се ебем. Това продължаваше по два – три часа. След като Коста се прибереше започвахме тримата любовна игра. Не се ревнувахме, защото всеки получаваше, каквото желае.

Една вечер Коста си дойде във великолепно настроение. Каза ни , че е получил покана за Бал без дрехи. Домакин беше някакъв арабски принц, а самият бал в замък. Поканеният имаше право на двама придружители, така че с Мату се зарадвахме искрено.

Рано сутринта на посочената дата станахме и започнахме приготовление. Направихме си двойна клизма, изкъпахме се основно и намазахме телата си с благовонни африкански масла. Отидохме на гарата и взехме влака. След около час слязохме на някаква малка гара, където ни чакаше карета. Още половин час път и пристигнахме в замъка. Това беше замък от приказките. Огромен , с високи кули. Отпред имаше прислужници, облечени с ливреи и тесни бели панталони. Коста подаде поканата си и след като ни отметнаха на листа, дойдоха двама други носачи и тръгнахме към стаите си.

Всеки един от нас разполагаше със своя стая. Не много голяма, но пък удобна – легло, шкаф, стол. На шкафа имаше лист с инструкция. Тя гласеше, че щом сме тук, значи сме готови да дарим любов и да бъдем дарени с такава. Беше забранено да правим любов в стаите. За сметка на това на всяко друго място беше позволено. Никой нямаше право да отказва секс, ако някой го пожелае. Единственото спасение беше стаята. Това ми се стори много интересно, защото ние бяхме свикнали да си го слагаме ежедневно, че и по няколко пъти на ден. Имаше специални стаи за клизми и тоалет. По- късно разбрах, че наистина са необходими.

Балът се откриваше точно в осем часа вечерта. Голотата беше задължителна.

Малко преди осем излязох от стаята си и почуках на вратата на Коста. Той излезе и пъ****о нещо, което направи бе да ме хване за кура. Аз му отговорих с погалване на дупето. Засмяхме се и се обадихме на Мату. Никой не отговори. Коста каза, че сигурно ни чака в залата. Тръгнахме към голямата зала за приеми, която мярнахме докато се настанявахме.

Още на стълбището видяхме двама младежи в любовна прегръдка, които се целуваха ненаситно и се държаха за парчетата. Подминахме ги развеселени.

В залата беше пълно с голи мъже на възраст от двадесет до може би шестдесет години. Звучеше лека музика. Картината наистина беше любопитна – мъже с надървени курове и чаша шампанско в ръка. Точно в осем се появи мъж приближаващ четиридесетте, със стегнато тяло, леко окосмен. Курът му висеше на около двадесетина сантиметра към коляното. Беше обрязан. Това явно беше арабина – принц. Поздрави всички и ни пожела приятно забавление. Това сякаш отпуши страстите.

Заформиха се двойки, тройки и по – многобройни групи. Вече се чуваше учестено дишане. В този момент зърнах Мату, който се трудеше над кура на някакво бяло момче. Цялата тази атмосфера отпусна задръжките. С Коста се спогледахме и се разделихме, за да потърсим обекти за любов.

Не бях направил и десетина крачки, когато към мен се приближи един много красив младеж. Висок, рус, със сини блестящи очи. Подаде дясната си ръка и се представи като Хелмут. С лявата ръка ме хвана за члена. Последният беше навирил гордо глава и се оглеждаше в такт наляво – надясно. Без много думи ме заведе на близкия диван. Младежът ме целуна, като не спираше да движи ръката си по боеца ми. От страстта и желанието кожата му започна да розовее. Леко, с много плам засмука зърната на гърдите ми. След това бавно положи глава в скута ми и налапа побеснелият ми кур. Влагата на езика му , сякаш проникна през кожата ми. Момчето беше опитно. На третия тласък почувствах , че гордостта ми преминава през глътката му. Движенията му бяха бавни и деликатни, което ме караше да изпъвам крака от удоволствие.

Към нас се присъедини мъж със средеземноморско излъчване. Очаквах , че ще пожелае да ми го постави в устата, но не стана така. Качи се дивана и се обърна с гръб към мен. Наведе се, хвана с двете си ръце полукълбата и ги разтвори със сила. Нацелих го с език, а той започна да мърка. Богато навлажних входа му и започнах да си играя с пръсти. Тогава мургавелкото се дръпна, Хелмут се качи на моето място и ми го вкара в устата. Бялата пишка на германеца имаше странен вкус. Сигурно беше я обработил с нещо преди това, защото имах чувството , че ближа шоколад. Докато си играех с пръчката му, почувствах , че някой сяда на кура ми. Беше същият мургав мъж. Явно използваше свободното място, за да си достави удоволствие. Картината нямаше да е пълна , ако тъмният мъж не прокара езика си към хралупата на Хелмут.

Около нас всички се занимаваха със същото. Видях как Коста се извиваше под напора на някакъв едър мъж. Мату сега ебеше някакъв хлапак, който от своя страна беше налапал два кура. Домакинът на бала минаваше покрай ебящите се и хващаше курове или целуваше свободните усти.

Това ми дойде в повече и с рев изпълних вътрешностите на средеземноморецът. От своя старана Хелмут ме изпръска със своя жус.

Отидох до специалната стая да се посъвзема и да се оправя. Това не ми отне много време. Излязох от стаята и попаднах на две красиви смугли момчета. Намигнах им и те дойдоха с мен. Влязохме в някаква стая, може би библиотека или читалня, имаше много книги. Там, на земята , върху разкошен персийски килим се отдадохме на взаимни ласки. В началото им направих по един минет, докато те си играеха с пишката и дупето ми. След това последователно седнах на куровете им до дъно , за да получа пълно удоволствие. Момчетата искаха и нещо повече от познатото. Затова ги накарах да седнат един срещу друг и приложих вече запазения си номер, почувствах два кура в гъза си. Няма да описвам удоволствието от получената двойна порция сперма.

Когато си легнах сутринта, си дадох сметка, че повече от двадесет кура посетиха дупето ми, а моят влезе поне в петнадесет пещери. Повече от тридесет кура се запознаха непосредствено с езика ми. Вечерта беше фантастична. Тя никога повече не се повтори в моя живот.

На другата сутрин животът ми продължи като в приказките. Беше към десет часа, когато на вратата ми се почука и пред мен застанаха двете смугли момчета от библиотеката. Помолиха ме да ги последвам, защото домакинът ме канеше в неговата стая. Спазих правилото и тръгнах гол. Двете момчета ме гледаха сериозно, но в очите им имаше някакъв закачлив плам.

Влязох в стаята на принца. Той се беше излегнал на един диван, естествено гол и опъваше висналия си кур. Заговори ме на перфектен френски:

- Разбрах от братята ми, че си много добър в любовната игра. Те много те харесват. Винаги съм се стремял да им доставям радост като изпълнявам желанията им. Но има един проблем. Не знам ти как ще реагираш на предложението ми.

Докато ми говореше, двете момчета се приближиха до него и седнаха пред дивана. Гледаха го в очите и не мигаха.

- Не Ви разбирам, принце! Не знам за какво става дума!- смутен промълвих.

- След два дни се връщаме в Мароко и искам да ни гостуваш, ако нямаш нищо напротив. Това е молбата на по – малките ми братя.

- Това е твърде неочаквано за мен. Аз съм във Франция заради един човек и не знам той как ще се почувства, ако го изоставя. Дължа му много...

- Не е проблем да вземеш, когото желаеш. У дома има място за всички. Кажи ми къде е приятелят ти.

Обясних му коя е стаята и след малко Коста беше при нас. Принцът повтори поканата си пред него и Коста ме погледна. С очи се разбрахме, че ще приемем, но не и без Мату. Коста много деликатно му каза, че ние живеем трима и споделяме радостта от живота заедно. Не е проблем да тръгнем с него, но само тримата.

Принцът се засмя , стана от дивана , а дългото му месо се заклати. Прегърна ни и каза, че можем да тръгнем с неговата карета до Париж, да приготвим багажа си и да се връщаме. Когато чуха това двете красиви момчета се прегърнаха, прегърнаха и брат си.

Ние от своя страна не губехме никакво време. Тръгнахме веднага. Пътят с конско возило ни отне много повече време, но живи и здрави пристигнахме в Париж. Докато приготвяхме багажа, Коста отиде до пощата и прати телеграма на баща си. С Мату приготвихме куфарите. Преспахме и на другата сутрин се върнахме в замъка.

Заварихме голямо приготовление за пътуване. Всичко беше перфектно организирано. Вниманието към нас беше особено голямо. Забелязах, че и други от гостите са поканени да пътуват с принца. Между тях беше и Хелмут.

Като във филм кервана потегли към Марсилия. Пътувахме три дни и накрая ни качиха на един кораб. Пътя до Мароко не трая дълго. Там бяхме посрещнати от огромно стадо камили. Всеки се качи на една и дългата колона потегли към пустинята.

Изживяването беше неповторимо. Стигнахме до един оазис, където имаше разпънати три огромни шатри, а около тях десетина по – малки.

Ние тримата и братята на принца се настанихме в една от малките палатки. Към нас се присъедини и Хелмут. Палатката беше повече от достатъчна за шестима души. За всеки имаше огромно легло. Леглата бяха наредени в кръг. По средата бе застлан огромен килим. Имаше огнище и факли, които да светят нощем.

Вечерта бяхме в голямата палатка на принца. Такова пиршество не бях виждал. Всички гости бяха насядали в кръг, а по средата непрекъснато се изреждаха танцуващи момчета в прозрачни дрехи.

Интересното настъпи след това.

Стана време за лягане и тръгнахме към палатката си. Влязохме вътре, а там ни чакаше изненада. По средата имаше огромен съд, подобен на корито и две момчета, които ни чакаха. Свалихме дрехите си и влязохме вътре. Водата беше приятно хладка. Единият от братята – Мустафа започна да ме облива с вода и непрекъснато да ме гали. Докосването му беше толкова нежно и деликатно, че аз на секундата се възбудих. Това не остана незабелязано от другите и те реагираха много спонтанно. Другият брат – Мурад се приближи и ме хвана за надървения кур. Мустафа вече бе проникнал с палавия си език в устата ми. Коста опипваше белите хълмове на Хелмут, а Муса се бе вкопчил красивата му бяла пишка.

Започна голямата мъжка игра.

Мустафа продължаваше да ме целува като прилагаше всички познати техники – засмукване, облизване, игра със заби. Мурад вече беше налапал българското ми оръдие и движеше глава напред – назад. С пръсти прокарваше път към простатата ми. Нещата отиваха към оргия, затова излязох от коритото и легнах на килима. Двете момчета ме последваха. Мустафа обсипваше с целувки тялото ми и изсмукваше всяка останала по него капка вода. Мурад ме бе прекрачил и клекнал над главата ми,а аз с език обхождах леко окосменото му дупе. Рязаното му парче се клатеше над носа ми. Хванах го с ръка и започнах обичайния в такива случаи масаж. Докато се усетя, другият брат седна на парчето ми и започна бясно да го язди. Тогава хванах по – здраво кура на Мурад и го насочих към устата си. Той застана на колене, вкара кафеникавия си инструмент и вдигна високо дупето си нагоре. Сигналът бе повече от очевиден и бялата пишка Хелмут, надървена докрай, навлезе в дупенцето на братчето. Муса се присъедини към нас като налапа стърчилището на Мустафа, а Коста от движение го набута на негъра. Пъшкане, охкане, грохот изпълваха палатката. Всеки участваше в забавлението. Изведнъж почувствахме присъствието на друг човек. Беше принца. Гледаше и се държеше за отново висналия кур. Явно имаше някакъв проблем. Досега не го бях виждал надървен.

За миг спряхме. Принцът се приближи към нас и ни каза да продължаваме, защото картината , която виждал много му харесвала. Аз реших, че е време да отделя време на любезния ни домакин и го доближих. Той ме гледаше право в очите. Хванах висящото му месо и започнах да го стискам. Не показваше никакъв живец. Тогава се наведох и го налапах. Почувствах, че нещо започва да трепва. Езикът ми не преставаше да се движи по дължината на кура му и той реагира. Лека – полека започна да се втвърдява. Докато вдъхвах живот на този иначе красив прът, Хелмут се намести отзад и ми го сложи. Коста видя, че отново се заформя камара от тела и клекна пред мен и собствеността ми се намести в устата му. Муса мина зад принца и започна да масажира задника му. Черните му ръце контрастираха на бялото му дупе. Негрото целуваше врата на домакина, а той реагираше с все по – твърд кур. Вкусът и аромата бяха същите като на братята му. Принцът леко приклекна и абаноса на Муса влезе в пещерата на Аладин. Курът му напращя до крайност. Двамата братя се бяха отдали на взаимни ласки, но ставащото пред очите им ги провокира и те да се включат във виенското колело. Последователно Мурад нацели Хелмут , а Мустафа Муса. Принцът ми даде знак , че е готов за бой. Леко се измъкнах от Хелмут и подадох бялата си пита на негово височество. Първо почувствах влизането на красивата глава, а след това и на двадесет и пет сантиметровото туловище. Хелмут и Мурад се завъртяха и моята чест се оказа в оазиса на братчето. Коста влезе дълбоко в безкрайността на Мустафа. Седем ебливи мъже наредени в колона яко се работеха. Никаква влакова композиция не можеше да отдели повече енергия от нас. Хванати за хълбоци, ние пътешествахме в царството на дивата мъжка любов. Всеки един от нас даваше всичко от себе си, за да получи най – голямото удоволствие. Ние се галехме, опипвахме, целувахме. Движехме се в синхрон. Беше незабравимо. Времето минаваше и един по един започнахме да вием. Един по един се изпразвахме. Беше зашеметяващо.

Мароканската оргия продължи две седмици, денонощно. После се върнахме в Париж. Мату остана при принца. Той се оказа единственият, който можеше да влезе в него дълбоко, за да му го вдигне.
РАЗКАЗ СЕДМИ



Минаха почти шест месеца след Мароканското приключение и с Коста трябваше да се връщаме в България. Чорбаджията изпрати много остро писмо на сина си, което сложи край на нашия освободен от задръжки живот. Коста успя да се дипломира и го чакаше работа. Не че агрономството го влечеше, просто нямаше друг начин, тъй като в противен случай, щеше да загуби финансирането си. Още повече, че баща му не беше добре здравословно.

Започнаха приготовленията за отпътуване. Събирахме с неохота нещата си. Не ни се искаше да се връщаме. Аргумента беше, че такива като нас трудно се откриват и ако някой разбере, че ни харесва да правим любов с мъже, лошо ни се пише. Коста се притесняваше, че ще го накарат да се ожени. Такива неща ни занимаваха.

Една вечер отидохме в кафенето, където се събират само мъже. Седнахме на маса и си поръчахме по един коняк за сбогом. В заведението нямаше много хора. Тези, които бяха там, си стояха по двойки и си шепнеха тихо. Тъкмо бяхме решили да ставаме, когато към нас се приближи много красив мъж, на около тридесет. Попита дали може да седне при нас. Коста ме погледна и в очите, и ми даде знак, че можем се впуснем в една последна авантюра.

- Виждам, че господата са много унили! Да не би да е последна среща? – с такт попита господина.

- Не! – отговори Коста. Напускаме Париж и красивия живот. Отиваме там, където такива като нас могат да бъдат линчуване за страстите си.

- О! И къде е това?

- България – смънках аз.

- Тъкмо ще пътувам в тази посока, но не знам нищо за България. Всъщност не желаете ли да споделите с мен пътуването?

- Ние тъкмо ще отиваме на гарата , за да си купим билети. – каза Коста.

- Има само една подробност, ще пътуваме по море и това ще отнеме поне десетина дни.

- Няма значение. – прекъсна го Коста. Още десетина дни свобода.

- Тогава е време да ви се представя. Казвам се Грегъри Стоун и съм американец. Пътувам по море и изучавам обичаите на средеземноморските страни. По професия съм етнолог. Ще ми бъде приятно да се присъедините към моята компания. Пътувам с капитана и двама моряци. Място има за всички. Приемате ли? – завърши американеца.

- Разбира се! Кога тръгваме? – в един глас попитахме ние.

- Ако сте готови след два часа тръгваме за Марсилия.

- Готово. – рече Коста. Само ще пусна една телеграма на баща ми и потегляме.

Грегъри дойде до апартамента, а Коста до пощата. След около половин час тръгнахме за гарата.

Пътуването мина спокойно и късно вечерта бяхме в Марсилия. Там ни очакваха двамата моряци. С багажа отидохме на пристанището. Лодката всъщност представляваше малък кораб, с добре обзаведени каюти. Мина ми през акъла, че този Грегъри е паралия. По онова време да имаш такова нещо , си беше голяма работа.

Капитанът беше изпълнил всички формалности и до час потеглихме в открито море. С Коста се настанихме в отделни каюти, които бяха за по един човек. Корабчето наистина беше за богати хора, защото имаше баня във всяка каюта. Грегъри ни покани на вечеря и след като привършихме, се прибрахме за спане.

На закуска Грегъри ни представи моряците и капитана. Капитанът бе грък, а двете морячета – испанци. Йоргос - капитана бе на около четиридесет , а моряците – моя възраст на около двадесет и четири. Последните бяха момчета за всичко – готвачи, сервитьори, чистачи, рулеви. От малки по корабите, познаваха детайлно начина на живот. Хесус и Мариано бяха много симпатични млади мъже и аз изпитах непреодолимо желание да бъда с двамата. Йоргос бе слаб и висок, с характерната брада. Удивително дългите и гъсти мигли, подчертаваха маслиновите му очи. Носеше бели дрехи, а в устата му димеше лула.

Морето бе спокойно и тихо. Не се усещаше никакъв полъх. Грегъри предложи да се печем на палубата. Чудесна идея, но нямахме бански гащета.

- Това проблем ли е ? – с почуда в гласа попита американеца. Нали сме само мъже, може и голи.

Така и стана. Съблякохме се и полегнахме на палубата. Разговорът ни бе насочен към нашите обичаи и култура. Водеха го преди всичко Коста и Грегъри. Аз от време на време се обаждах, за да подсетя моя приятел за подробностите. След време на палубата дойдоха Хесус и Мариано с подноси. Носеха някакви питиета. Направи ми впечатление, че погледа и на двамата бе насочен към членовете ни. Полуусмивка заигра по лицата им. На ярката светлина успях да разгледам тези момчета. Те наистина бяха прекрасни. Почти еднакви на ръст, с широки рамене и мускулисти ръце, тесни дупета в силно прилепнали бели панталони. Издутината отпред подсказваше за добра дължина и дебелина на членовете.

Коста също забеляза това и кура му започна да се надига. Опита се да го прикрие, но Грегъри му каза да се отпусне и да не се срамува. Почувствах, че и моя змей се налива с кръв. За да изравни позициите Грегъри каза на моряците да се съблекат, за да не се чувстват гостите неудобно. Сториха го на мига. Пред очите ми се разклатиха два прекрасни члена. Те и по тях си приличаха- дебели, венисти, с естествено оголени глави. Почувствах, че устата ми се пълни със слюнка. Исках час по – скоро да бъда обладан. Мислите ми предизвикаха верижна реакция. След моето надървяне, с опрени на челото курове се оказаха Коста, Хесус и Мариано. Грегори започна да се смее и каза, че е време да се изпусне горивото. Рекъл – не дорекъл и налапа красивия хуй на Коста. Направих знак на морячетата да дойдат при мен и те откликнаха на жеста ми. Седнаха от двете ми страни и започнаха да ме галят. Аз не губех време и за секунда два разкошни чепа бяха в ръцете ми. Докато Мариано галеше гърба и бедрото ми, Хесус се доближи до мен и ме целуна. Игривият му език бързо намери моя и започна едно целуване за показ. Ръката му бе обхванала моя красавец и в такт извършваше асансьорни движения. Това вероятно подсказа на Мариано да действа по - смело и той положи глава в скута ми и пое пръщящият ми от желание боец в устата си. Момчето си знаеше работата. Перфектно засмука моя бонбон. Трепетният му език маркираше всяка изпъкнала вена. Обилната му слюнка смазваше жезъла и го подготвяше за дълбок сондаж. Възбуден от минета и на мен ми се прииска да си поиграя в мъжко достойнство. Хесус се изправи и аз поех в бездната си неговото испанско парче. Обичам минетите. Вложих най – голямо старание и резултатът не закъсня, Хесус се изправи на пръсти и започна да вика.

Викът му докара Йоргос на палубата. Виждайки картината на повсеместна ебня, капитанът остана на секундата по Адамово облекло. Погледнах към най – важния орган на мъжкото тяло и погледът ми бе запълнен с един неворятно дебел хуй, който стърчеше от изключително обрасло място. Досмеша ми и си помислих, че колкото му е гъста и дълга брадата, толкова е гъсто и надкурието му. Йоргос не губеше никакво време и от движение проникна в дупето на Мариано. Морячето само изскимтя и се намести удобно на капитанската котва. С яки движения капитанът помпаше момчето и то бе принудено да остави кура ми.

В това време Коста вече ебеше американеца здраво, по балкански. Метнал краката му на рамена, моят приятел дълбоко ореше задния двор на янкито. Грегъри пухтеше под напора на якия българин. Пишката му стърчеше нагоре и се мяташе наляво – надясно, в такт с тласъците на ебача. Етнологът облизваше устни и реших, че това е момента да му го навра в устата. Пуснах Хесус и отидох при американеца. Без думи, той разбра намерението ми и сам пое кура ми. С майсторство и огромно желание го засмука като малко теле вимето на кравата.

Загубихме представа за времето. Един по един ебящи и ебани започнахме да се празним.

Вечерта бяхме уморени и си легнахме без да правим любов. Колко време съм спал незнам, но се събудих от някакъв шум. Корабчето леко се поклащаше и аз реших, че става нещо. Излязох от каютата и се качих на палубата. Видях двете испанчета да седят прегърнати. Отидох при тях. Няма смисъл да казвам, че бяха голи и с надървени курове. Отново ми се прииска да се позабавлявам с играчките им. Приклекнах и започнах да лапам един по един красивите им парчета. Не пропусках нищо от дължината, лижех и засмуквах до несвяст. Тогава ми хрумна нещо, което не бях правил дотогава. Накарах ги да се изправят и налапах двете копия. Онези двамата се побъркаха. Едновременно се търкаха и им правиха минет. Тежкото и учестено дишане беше признак, че това им въздейства еротично и след няколко лупинга с език, устата ми започна да се пълни със сперма. Благодарни за изживяното удоволствие, ме изправиха и тримата разделихме бялото богатство в тройна целувка.

Останалите осем денонощия минаха по този начин. Грегъри не обичаше да прониква в мъжко дупе, само го поемаше, а Йоргос обратно – само ебеше. Ние с Коста и испанците работихме и от двете страни. Тогава разбрах, че не всички са като нас универсални, а има активни и пасивни, но с това щях да се сблъскам след години.
РАЗКАЗ ОСМИ


В България нещата не тръгнаха добре. Още с пристигането ни, Коста трябваше да се ожени. Баща му не търпеше възражения. Него го пратиха в Пловдив, а аз останах в чифлика. Цяла година не се видяхме. Чорбаджията се разболя и много бързо се спомина. Коста дойде, но някак си бяхме като чужди. Набързо продаде всичко. Все пак излезе човек и ми даде пари, с които да си помогна. Парите бяха достатъчни да живея поне година и нещо, без да работя. Реших, че само в София ще мога да продължа да живея живота, който исках.

Почти тридесет годишен пристигнах в София.

В онова време не беше трудно да се намери квартира. От гарата тръгнах с трамвая направо към центъра и слязох на Халите. Магазините наоколо бяха частни и хората познаваха клиентелата си. При пъ****о питане бях упътен към един пансион. Намираше се точно срещу операта. Без да губя време отидох и след около час бях настанен в самостоятелна стая. Хазяйката се оказа от нашия край и ми даде хубава стая с изглед към входа на операта.

Настаних се и реших да се поразходя. Разбира се първо трябваше да огледам операта. На стената видях обява, че търсят сценични работници. Аз съм момче, което не се бои от работата и реших, че това може да късметът ми. Потърсих човека, от когото зависеше назначаването ми и до обяд вече имах и работа. Уговорихме се, да бъда на следващата сутрин при него, за да ме въведе в нещата.

След обяд разгледах града. Тогава не беше голям, така че за кратко време видях всичко забележително. Вечерта се прибрах в пансиона. Госпожа Дечка, землячката ми, ме покани в трапезарията за вечеря. Това му беше хубаво на този пансион, че предлагаше закуска и вечеря. Тя седна до мен и ме заразпитва за нашия край. Докато си говорехме, влизаха други пансионери. Забравих да кажа, че пансиона беше само за мъже. Всички ме поглеждаха и кимваха за поздрав. В онези времена това беше съвсем нормално. Говорихме си с хазяйката, когато в трапезарията влезе едно красиво русо момче. Погледът ми веднага се заби в него. Излъчваше много топлина. Кимнахме си и той седна на отсрещната маса. През цялото време го наблюдавах и на няколко пъти се засичахме. Независимо от всичко, изпитах някакво неудобство.

На следващият ден се явих на работа. Бай Маньо, отговорникът на работниците, ме запозна с другите и ми каза какво да правя. Общо взето хамалска работа. В онези години имаше тежки сценографии. Тези опери бяха по няколко действия и на всяко се сменяше декора. Работа много.

Ден след ден навлизах в работата, а вечер си кимвах с красивото момче.

Мина седмица, когато ни казаха, че тази вечер ще си почиваме, защото има балет. Декорът беше символичен. Бях чул, че работниците най – се радват, когато има балет, защото работата е малко, а и гледат красиви балерини. Нещо, което не ме интересуваше.

На мен ми поставиха задача да стоя до чигите и да помагам на колегата. Чига е дълга тръба, на която е хванат декора и с въже се вдига нагоре – надолу. Та аз бях помощник – чигар, така да се каже. Застанах до колегата и зачаках. Започна приготвлението. Балерините се приготвяха зад колисите. Тогава забелязах, че има и момчета. Свещенна простота! Срам голям, но не знаех, че има и балетисти. Останах страшно впечатлен, най – вече от големите пакети на чаталите им. Широките ми панталони прикриха възбудата ми. Започнах да оглеждам лицата им и се стараех да ги запомня. Може би щях да срещна сродна душа. Тогава видях момчето. Моето красиво момче. Никога няма да забравя костюма му. Червена блуза с пайети и бял клин, който впечатляваше с огромната си издутина отпред. Изчервих се, почувствах, че ми прилошава от желание да имам в прегръдките си това нежно създание. Погледите ни се срещнаха и той ми кимна. Позна ме.

Как мина представлението, не помня. Гледах само него. Толкова грациозен, толкова пластичен, такава перфектна фигура. За първи път почувствах парене в стомаха. Щастлива и печална вечер.

Представлението свърши и аз се прибрах сломен в стаята си. Не знам защо, но от очите ми капеха сълзи. Момчето беше толкова близо до мен и толкова далече.

На сутринта слязох да закуся, преди да отида в операта. Седнах на масата до прозореца и погледнах навън. Нямах никакво настроение.

- Добро утро! Мога ли да седна при Вас? – попита някой.

Погледнах човека и онемях. Беше той, младежът от балета.

- Да, разбира се! – отговорих смутен и червенината от лицето ми покапа по покривката.- Заповядайте!

- Казвам се Боян, а Вие?

- Аз съм Павел.

- Значи сме колеги!- започна Боян.

- Какви колеги? Аз съм най – обикновен работник, а Вие балетист.

- Работим на едно място, значи сме колеги.

- Така е и все пак има разлика.

- За да няма разлика предлагам да си говорим като нормални хора на Ти. Приемаш ли?- каза Боян.

- Нямам нищо против! – отговорих и си отдъхнах.

- Е, харесва ли ти работата?- продължи мъжът.

- Бива! Но твоята е по - интересна. Танцуваш, правиш изкуство.

- Работа като работа! Вярно, това е и удоволствие, но знаеш ли колко труд трябва да се хвърли , докато излезеш на сцена. Това за екзерсиси, репетиции. Месеци отиват, докато накрая стане представлението. Предполагам, че вече си разбрал това.

- Ти от колко години се занимаваш с това? – на свой ред попитах.

- Сега съм на двадесет и шест, значи шестнадесет години.

- Не приличаш на толкова години! – изстрелях констатацията си аз.

- Благодаря за комплимента, но съм на толкова.

Боян ми разказа, че баща му бил инженер, а майка му пианистка и дълго време живеели в Германия. Под влияние на майка си започнал да ходи на танци, а след това учил балет в тамошна школа. После родителите му се разделили. Бащата останал в Германия, а майката се оженила за швед. Върнал се в България, защото не искал да бъде при никого от двамата. Продали каквото имали и сега бил в пансиона. От своя страна, вървейки към операта, му разказах за себе си, но не и подробностите.

Преди да се разделим, Боян ме попита:

- Довечера, ще си продължим ли разговора?

- Нямам нищо против и без това не познавам никого тук , а и няма къде да отида.

Така започна историята ми с Боян.

Няколко вечери подред се разхождахме по софийските улици и си говорихме за различни неща. Никой от нас и дума не обели за любов, а да не приказваме - за секс.

През това време наблюдавах отношенията между балетистите. Всички бяха млади мъже и повечето от тях привлекателни. Виждах ги по коридорите да се шегуват и невинно да се докосват. Това събуждаше еротични фантазии у мен.

Веднъж се наложи да вляза в залата за репетиции. Нещо се беше повредил паркета и дърводелеца ме помоли да му помогна. В момента репетираше мъжкия балет и погледа ми не слезе от чаталите на балетистите. Точно в разгара на репетицията, балетмайстора ни помоли да сложим параван в участъка на поправката, за да не се разсейват артистите. Дърводелецът ме помоли да свърша тази работа и ние продължихме ремонта. След около час свършихме и си тръгнахме. Само,че аз забравих инструмента си и трябваше да се върна. Отидох зад паравана, взех си чука и тъкмо щях да взема и паравана, когато чух , че вратата се отвори. Долових шепот и погледнах праз процепа. Две от момчетата се бяха хванали за пакетите и си говореха. Разменяха си ласки и целувки. Очевидно бяха любовници. Курът ми вече надничаше през копчелъка. Явно притеснени, балетистите си размениха последна целувка и тръгнаха. Изпотен и възбуден излязох от залата.

Прибрах се късно вечерта. Имаше представление и доста закъснях. Леля Дечка ми бе оставила вечерята, хапнах и се качих в стаята си.

Хубавото на пансиона беше, че на етажа имаше баня. Всички , които живеехме там работихме кой в министерство, кой в банка, кой в театър, така че хигиената беше на първо място. Приготвих си нещата и отидох в банята. Водата не беше гореща, но добра за къпане. Облях се с вода и сапунисах главата си. Започнах да я мия, когато чух , че вратата на банята се отвори. Очите ми бяха със сапун и докато го отмия и видя кой е, вратата се затвори. Изплакнах се и се върнах в стаята.

С хавлия на кръста полегнах на леглото, а пред очите ми изникна картината с двамата балетисти. Курът ми се надигна. Повече от година нямах никакъв контакт и много ми се прииска да погаля мъжко тяло, да вляза в някой мъж, а и той да влезе в мен, да си лижем дупетата и да си посмучем пишките. Зареян в мечти, почукване на вратата ме сепна. Не се усетих,че съм само по хавлия и отворих вратата. Беше Боян по нощница.

- В неподходящ момент ли идвам? – попита, като погледа му не се вдигаше от хавлията ми.

- Излизам от банята.- казах аз, сякаш не беше очевидно. – Влез, аз сега ще се облека.

- Не, няма да ти преча! – промълви Боян, но тонът му говореше точно обратното.

- Влизай! Няма да те моля повече! – настъпателно му отговорих.

Боян влезе в стаята и седна на единствения стол. Аз започнах да попивам вече попитата вода. Боян ме гледаше, а погледът му гореше.

- Какво те води в този час? – започнах аз.

- Имаш здрави ръце и си помислих, дали можеш да ме помачкаш. Боли ме гърба, а и краката ми се схващат.

- Нямаш проблем! Събличай се и лягай. Ще те оправя!

- Не знаех дали си тук и не съм подготвен! В смисъл, че съм гол в нощницата, така си спя! – сведе поглед Боян.

- Няма значение, сваляй всичко и лягай! – настоях припряно.

За първи път виждах такова изваяно тяло. Разкошен торс, прекрасно оформени крака, стегнат задник. Тялото му бе с бяла, гладка кожа, с леко окосмяване около члена. Боян легна по корем. Започнах да масажирам гърба му и напипвах стегнати мускули. Мина малко време докато се отпусне, но все пак се чувстваше някакво напрежение. Преминах през гръбнака му и слязох надолу към дупето. Прекрасно оформено, леко изпъкнало, разположено на тесен таз. Положих ръце върху двата хълма и леко натиснах. Боян леко изпъшка. Попитах го, дали не съм му причинил болка, но той отговори, че просто му е приятно. Направих се, че не обръщам внимание. Продължих с масажа. Тръгнах по левия, после по десния крак. Удоволствие беше да пипам това тяло. Исках да го обсипя с целувки. Такива бяха похотливите ми мисли. Помолих го да се обърне, но той отказа. Казах му, че трябва да разтрия гърдите му и затова трябва да се обърне. Настоях отново, но Боян каза, че не може , защото се срамува. Попитах го от какво. Обърна се и видях еректиралия му член. Казах му да не се притеснява. Той ме погледна с явно разочарование в очите. Обърна се , а аз започнах бавно и методично да го масажирам. Започнах от гърдите и продължих по корема и стигнах до краката. Обърнах се с гръб към Боян и се захванах с бедрата. Точно в този момент кърпата от кръста падна на земята. Нямаше начин да скрия щръкналия си кур. Боян го видя и посегна към него. С прекрасните си дълги пръсти започна да си играе с главичката на члена ми. Повече нямаше смисъл да се преструвам. Като граблива птица сграбчих тоягата му и започнах да я масажирам. Боян изхлипа. Направих му знак да се отмести и легнах при него. В началото двама си държахме куровете и мълчахме. Изведнъж, сякаш по даден знак, се обърнахме един към друг и езиците ни сами се намериха. Целуваше се със страст, всеотдайно. Ръцете ни шареха по телата. Почувствах тръпката у него, когато докоснах с пръсти отвора му. Явно момчето беше от моята порода. Това ми даде свобода на действие. Започнах по класическия метод да целувам лицето, шията, гърдите. Да засмуквам зърната му, а след това да си поиграя с пъпа. Слязох надолу и засмуках основата на двадесет сантиметровото му парче. Главата на възбудения му кур трептеше с ритъма на сърцето му – учестено и напрегнато. Продължих надолу към тестисите и внимателно ги засмуках един по един. Вопли на удовлетвореност излязоха от устата на Боян. Бавно, с върха на езика стигнах до мястото между ануса и тестисите и с обилно навлажнен език преминах цялото разстояние, преди да се установя в падината на здрача. Наместването ми там, предизвика извивка и потрепване на цялото тяло на моя Аполон. Партньорът ми разтвори широко крака и аз започнах изследователската си дейност. Чувствах топлината на заветното място и желанието да поеме уреда ми. Аз не бързах. Постепенно забивах езика си в извора на сладострастието и го накарах сам да разтвори предверието на тунела. Дишането му стана по – звучно, а желанието по – силно. Отворът му се свиваше и отпускаше в очакване. Интересно ми беше, дали той ще прояви някаква инициатива и докъде ще стигне. Най – после чакането ми бе възнаградено. Боян ми даде знак, че иска да променим позата. Легнахме един срещу друг в поза „валет”, сега му викат „69” и налапахме парчетата си. Момчето имаше удивителен талант. Танцуваше с език по протежение на зачервения ми кур и твореше шедьовър. Дунапреновият му език се плъзгаше по набъбналия ми приятел и създаваше симфония в душата ми. Това провокира желанието ми и налапах целия му хуй до основата. Реакцията на Боян не закъсня и той направи същото. Страстта се разпалваше все повече. Пуснах красавица му и отидох на ануса. Розов, тръпнещ, подканящ, кладенецът се готвеше за атака. Боян зарови език в моята хралупа, отвръщайки на удара. Не спестявахме стонове и вопли, душите ни бяха свободни. Повече не можех да измъчвам Боян. С елегантно движение се настаних между краката му, повдигнах ги на кръста си и допрях главата на кура си до граничната бразда. Той ме погледна и с усмивка ми показа, че е готов. Леко напънах и главата влезе. Боян се намести и сам се натъкна на продължението. С леки движения започнах да се движа. От гърлото му излизаха звуци на физическо задоволство. Това е най – прекрасната оценка за всеки ебач. Съвършеното му тяло се огъваше от удоволствие. Прекрасната му колесница посрещаше тарана с въртеливи движения. Той беше роден за обладаване. Той беше роден да създава радост на всеки мъж. Той беше идеалният любовник. Тялото на Боян вибрираше от страст. Сменихме позата. Той застана на четири крака, а аз минах зад него. Като котка изви гърба си и задницата му изхвръкна нагоре, точно на място. Вкарах му го и тук започна един танц, кой то никога не бях танцувал. Стоях статичен, а Боян с омагьосващи движение ми доставяше непреживяно удоволствие. Стискаше и отпускаше аналния си мускул и ме докарваше до загуба на разсъдъка. Хванах надървения му хуй с две ръце и го масажирах неистово. Той започна да хлипа и усетих, че идва момента на празненето. Искаше да свърша в него. Малко ми трябваше и изпуснах течността си в него. Той напълни ръцете ми със сока си. Нямах никакво намерение да го оставям на мира. Бях полудял от желание да правя и неправени досега неща. Накарах го да легне, вдигнах краката му и започнах да ближа отвора. Беше стегнат. Натиснах с език и усетих вкуса на спермата си. Започнах жадно да смуча. Боян се отпусна и спермата ми се върна в устата. Качих се при него и започнахме да се целуваме. Смукахме езиците си и поглъщахме белия ми сок. Куровете ни отново застанаха в бойна позиция и без да се церемоня седнах на бояновия чеп. Времето без любов си каза думата. Изпитах болка, но продължих, защото знаех, че след болката идва голямото удоволствие. Яздех здраво моя кон като набивах кура му все по – дълбоко и по – дълбоко в себе си. Кладеницът ми се разшири и аз започнах да изпитвам все по – голям кеф. Боян ме галеше по гърдите, опъваше пишката ми, натискаше бутовете. Изпразни се с вик на заклан бик. Повтори видяното от мен и ме олиза здраво. След това си поделихме спермата му. Изтощени заспахме.

Започна съвместният ни живот. Вечер чакахме другите да влязат в стаите си и се събирахме в моята или неговата. Секса ни беше страхотен. По време на работа се скривахме зад кулисите или в някой склад и си правихме по един бърз минет. Така засичахме и други двойки, които се любеха. Впрочем, не допусках, че има толкова много мъже, които предпочитат да се любят с мъже.
РАЗКАЗ ДЕВЕТИ



В онези години автомобилите не бяха много. Изкарването на документ не беше сложно, то и кандидати нямаше. С един от колегите отидохме в една фирма, която издаваше книжки. Малко теория, малко практика и бях шофьор с документ.

Това се оказа в последствие много изгодна инвестиция, защото богаташите си купуваха автомобили, а не можеха да ги управляват. Във вестниците излизаха съобщения, че търсят шофьори. През един априлски ден реших да се обадя в една банка, която си търсеше шофьор и попитах за заплатата. Предложиха ми три пъти по – висока заплата. Отидох на място и ми казаха, че колата е на директора на банката и трябва лично той да ме одобри. Въведоха ме в кабинета му. Оказа се мъж на около четиридесет. Казваше се Менахем и беше евреин. Поогледа ме и ми зададе няколко въпроса. Отговорих му, без притеснения, защото си имах работа и просто се пробвах. Това сигурно му направи впечатление и направо ми заяви, че ще ме наеме.

Разказах на Боян какво съм направил и това не му хареса. Опитах се да му обясня, че отношенията ни няма да се променят, но беше напразно. Твърдо му заявих, че ще започна работата при банкера. Той не ми отговори.

На следващата сутрин се явих при господин Рашел, такава беше фамилията на директора. Той ме заведе при автомобила, чисто нов Мерседес и ми постави задачите – да го изчистя до блясък. Никакъв проблем. Дойде след час и бяхме готови да потеглим.

Първите няколко дни обикаляхме София и той ми показваше различни институции, с които си имаше работа. После постепенно започна да ми поставя задачи, сам да нося разни писма. С времето научих кратки пътища и винаги изпълнявах срочно възложеното ми. Това определено се харесваше на Рашел.

Мина повече от месец, когато казах на Боян, че ще ходя в командировка във Варна с шефа и няма да ме има няколко дни. Той много се ядоса и за пореден път ми каза, че не е трябвало да приемам тази работа, защото тя ще ни раздели. Казах му, че ако държим един на друг, нищо не може да ни раздели.

Тръгнахме за Варна. По пътя трябваше да се отбием до Търново. Пристигнахме в старата столица и се оказа, че нещата ще се проточат и трябваше да преспим там. Настаниха ни в някаква къща. Вечерта шефовете си направиха банкет, а аз си легнах рано. На следващият ден Рашел каза, че нещата във Варна се оправили и ще си довърши работата в Търново, но ще се върнем вечерта в София. Вече ми се ебеше и се зарадвах. Искаше ми се да притисна в обятията си Боян и да си направим взаимо удоволствието.

Закарах шефа си до дома му и се прибрах. Отворих вратата на нашата стая и онемях. Боян не беше сам. В стаята имаше още двама. Познах ги. Балетистът му го беше подал в устата, а един от хористите отзад. Стана ми гадно. Моето русокосо момче ми се кълнеше в чувствата си, а сега...

Боян остана като гръмнат. Нищо не казах. Напълних куфара с дрехи и си тръгнах. Не знаех къде вървя. Сълзите ми се стичаха по страните. Колко време съм вървял, не помня. На разсъмване бях пред дома на Рашел.

В тази нощ си обещах, никога повече да не се влюбвам и да обичам.

На Рашел казах, че хазяйката наела друг наемател, защото не разбрала, че съм в командировка. Той ми предложи, да се настаня в стаята до гаража. Приех, не исках да се връщам в пансиона.

Занизаха се дните един след друг. Работех и се стараех да не мисля за Боян. Болката беше много силна. Като нямах работа, чистех автомобила, лъсках го. Важното беше да не мисля за невярното момче.

С времето лека – полека болката взе да утихва. Рашел ми възлагаше много задачи и с това много ми помогна. Започнах да го забелязвам като мъж и това ме притесни. Няколко месеца си нямах вземане – даване с никой и я карах само на самозадоволяване.

Наближи Нова година. Рашел смяташе да празнува в Чам кория, така се казваше Боровец. Там имаше вила и съм го водил няколко пъти за по една нощ. Предупреди ме да си взема багаж, защото отивахме за няколко дни.

Всъщност Рашел беше женен. Жена му и сина му бяха във Франция. Там малкия учеше пиано при някакъв професор. Не можеха да си дойдат, защото беше паднал голям сняг и влаковете бяха блокирани.

Двамата с шефа ми заминахме за вилата. Пътят беше спокоен и лесно проходим. Снегът не беше голям, а и по онова време нямаше много автомобили. Пътуването ни отне само три часа.

Един човек от Самоков наглеждаше няколко вили, между които и тази на моя шеф. Човекът се беше погрижил камината да е запалена, така че като пристигнахме беше топло и приятно. Готвачката в София бе приготвила всичко и на нас оставаше само да претоплим гозбите и да седнем на масата.

Рашел не беше студен човек. Може би с времето ме опозна и се отпусна. Рядко говореше за семейството си. Тази новогодишна нощ бе особена и след две – три чаши вино той се отпусна. Заговори за жена си и сина си и някак се натъжи. Разкази ми накратко, че се оженил против волята си за жена, която не обичал. Нямало начин да откаже, защото еврейските закони били такива. Тъст му бил банкер и след неговата смърт, наследил банката. Жена му била едно дете и се интересувала само от изкуство. След раждането на сина им, заминала за Франция, за да попивало детето истинска култура от извора. Виждали се на годината веднъж по Коледа и Нова година. Той изпращал пари редовно и това било достатъчно за нея. Мъчно му беше за Исак – сина му, защото говорел по – добре френски от родния си език.

Аз го слушах и наистина ми дожаля за него. Докато ми разказваше тези неща, си дадох сметка, че не съм го водил на никакви съмнителни места и се чудех, как задоволява сексуалния си глад. Той сякаш отгатна мислите ми и сам отговори- от години бил на мастурбация. Не можел да изневери на жена си, макар, че тя била по – студена и от айсберг.

Неусетно времето мина и наближи полунощ. Кукувицата от стенния часовник извести идването на Новата година и ни сепна. Рашел отвори бутилка френско шампанско и се поздравихме. Чукнахме чашите си. Тогава той направи нещо изненадващо. Остави чашата си на масата, приближи се към мен, впи устните си в моите. Имах чувството, че иска да вземе дъха ми. Това не беше протоколна целувка, а страст, буря, ураган. Усетих тръпката на похотта и пуснах езика си. Рашел не се поколеба, пое го и ми отвърна със същата сила. Ръцете му се движеха по цялото ми тяло, а дишането му се учести. Звуци на изживявано удоволствие се изтръгваха от дробовете му. Очите му бяха притворени и през леките цепки се промъкваше влага. Това ме възбуди още повече и внимателно започнах да го събличам, като не се отделях от устните му. Рашел започна същите действия с мен и след минута – две бяхме голи с надървени чепове.

Курът му бе обрязан. Тогава разбрах, че и евреите се подлагат на това. Не беше голям, около 17 см., но беше дебел. Главата му огромна и червена. Красив кур имаше шефът ми. Хванах го за дебелия сап и започнах да го движа. Изключително твърд кур. Явно отдавна не беше държан от чужда ръка. Нямаше смисъл да се правя на мома – девица. Накарах го да се облегне на дивана и широко разтворих краката му. Наместих се удобно и налапах чудесното му парче. Огромната глава на кура му едва се побра в устата ми. Всяко движение и манипулация ме затрудняваше. Преминах на близане и смукане. Това му подейства добре и разтвори още повече краката си. Езикът ми премина през това туловище и се насочи към ташаците му – две огромни розови камбани. Нямаше никакъв мъх по тях, гладки и блестящи. Засмуках една по една топките му и продължих нататък. От опит знам, че и активните се кефят, когато езикът се задълбае в точката на радостта. Ефектът бе очакван. Шефът ми започна да вика, колкото му глас държи. Това още повече ме накара, да влагам цялото си старание. Възбудата, че доставям такова удоволствие на човек, когото харесвам, естествено се отрази на готовността ми да го поема отзад. Бях навлажнен естествено, без слюнка, без мазило. Изправих се, без да пускам кура му, седнах върху Рашел и го поставих в гаража. Този Мерседес заслужаваше това. Огромната му глава малко трудно влезе, но изпълни със съдържание тунела ми. Започнах да се движа нагоре – надолу, правех въртеливи движения, давах всичко от себе си, за да се почувства добре. Независимо, че от месеци не бях обладаван, не изпитах болка. След години стигнах до извода, че когато партньора ми харесва и го желая, болката е минимална или въобще я няма.

Рашел пожела да сменим позата. Легнах и той се намести между краката ми. Вдигна ги високо и започна да ме ебе. Правеше го елегантно, фино, с чувство. Всеки един тласък ми доставяше удоволствие. Докато влизаше и излизаше от мен, смучеше пръстите на краката ми и това още повече ме влудяваше. Издигах таза си нагоре и посрещах парчето му по – дълбоко. Стягах мускула и обгръщах този палав разбойник с огромна красива глава. Това окончателно сломи съпротивата на дебелия войник. Изпразването беше вулканично мощно. Бялата лава запълни кратера ми докрай.

Нежна влажна целувка сложи край на пъ****о ни полово съпреживяване. Рашел и аз бяхме удовлетворени и щастливи.

Останалите три дни изживяхме красиво – той ме ебеше по три – четири пъти, а в паузите му правих минети. Той си позволи само да ме масажира и празни. Не исках повече от него. В края на краищата разполагаш с това, което имаш, а и живота ме бе научил да не *****вам нещата.
РАЗКАЗ ДЕСЕТИ


След връщането ни в София , нещата за мен се промениха. През деня бях шофьор, а вечер – любовница. Рашел си отебаваше за много години въздържание. Всеки път се опитвах да бъда различен и да му доставям неизживяно удоболствие. Това го превърза силно към мен. Възлагаше ми задачи, които изискваха максимално присъствието ми около него. Нае си специален куриер да ходи по министерствата и банките, а аз да съм му под ръка. На няколко пъти ме чука в кабинета си. Чувствах, че нещата се задълбочават. Страстта му ставаше неконтролируема, а това ме плашеше.

Година и половина продължиха нашите отношения. Бях му по – верен от жена. Никой не се усъмни в отношенията ни. Външно поддържахме поведение на господар и слуга. Само ние си знаехме истината.

Беше началото на лятото, когато ме извика в кабинета си. Виждаше се от далеч, че е притеснен.

- Павел, нещата за нас евреите, се усложняват. Бизнеса не върви. В Германия и Италия нещата се промениха. Имам лошо предчувствие. Говорих с жена си. Ще имигрираме в Америка. Затова те питам направо, ще дойдеш ли с нас!

Сякаш ме попариха. Всичко, което каза беше истина. Напоследък започнаха да си теглят парите от банката, но не мислех, че ще се стигне до това. Това означаваше, че ще остана без работа и покрив над главата си. Какво да правя? Ако отида в Америка, как ще го деля с жена му? Няма ли под нейно давление да ме зареже някъде по онези земи? Бях объркан.

- Аз съм ти много задължен. Ти си единствения човек, който знае всичко за мен. Каквото решиш, ще го приема. Ще те разбера. Ние евреите сме били гонени отвсякъде и винаги сме се приспособявали. Ти си българин и при теб нещата стоят по друг начин. Каквото кажеш, това ще бъде.

Разплаках се. Отново губех близък човек.

- Менахем, благодаря ти, но не мога да дойда с вас. Живял съм в чужбина, ти знаеш, но все си ме тегли насам. Докато си тук, ще бъда с теб и до теб. Надявам се през това време да се уредя на работа.

- Ти за работата не се грижи. Помислил съм за това. Уговорил съм се с един управител на тютюнева фабрика, той ще те вземе. Освен това съм ти купил малка къщичка в Банкя и апартамент около банята. Имаш и сметка в банка. Можеш и да не работиш. Но доколкото те познавам, последното няма да се случи.

Това беше шокиращо за мен. Чудех се откога знае какво ще стане и как ще постъпя. Беше помислил наистина за всичко.

Извади от бюрото си папка с документи и ми ги подаде. Това бяха натурални актове и номера на банковата ми сметка. Още един повод да се разплача.

Менахем Рашел беше наистина умен мъж. Изгодно продаде банката и цялото си имущество само за две седмици. Прехвърли всичко в Швейцария и замина за Париж. Оттам Америка бе по – близо.

Преди да замине, ме представи на Йоаким Пеев – притежател на няколко тютюневи фабрики по Беломорието. Мъж на около петдесет, слаб, висок като върлина. Излъчването му беше малко страшно, но очите издаваха добра душа. Рашел ми направи най – добрата възможна характеристика, че чак ме досрамя. Пропусна да му каже, че може да ми го слага , когато си пожелае. Но си личеше, че при този човек, това бе невъзможно, а и аз не изпитвах подобно влечение.

Работата бе същата като при Рашел. Разликата беше, че тази беше Майбах, огромна. Бързо и свикнах и нямаше никакъв проблем. Освен това се налагаше често да пътуваме до Гърция. Не се притеснявах. Бях сам и разполагах с времето си. Дали ще пътувам наблизо или надалеч, нямаше никакво значение.

Пеев имаше къща в Кавала и есента, когато изкупуваше тютюна беше там. Това значи, че и аз бях с него. С нас пътуваше и жена му – госпожа Фотина. Много наперена и надменна. Не разговаряше с мен и по – добре, не я понасях. Синът им Константин, млад мъж на около двадесет и пет години, беше постоянно в Кавала и ръководеше делата на място. Сигурно работата му беше много, защото неотменно с него се движеше и секретаря му Досьо, симпатичен млад господин, завършил търговия в Германия.

Така във вилата се събираше тази компания. Аз спях в малка присртойка на къщата за гости, която се помещаваше до самия бряг на морето и общо взето далеч от госпожа надменност. Косьо и Досьо бяха до мен, в отделна къщичка, с голяма веранда.

Ежедневието беше доста изморително. Сутрин развеждах Пеев по борсите, по обяд – госпожата до града, надвечер Косьо и Досьо по таверните. Късно вечерта си лягах убит от умора и заспивах блажено под звуците на прибоя.

Все пак Пеев ми даваше един свободен ден – неделя. Гледах да го използвам най – рационално, като се наспя. Лятото беше горещо и неприятно за мен. Всеки ден преди тръгване , с когото и да било, задължително си взимах душ, а в неделя, просто не излизах от банята. Морето в Гърция беше примамващо – кристално чисто и спокойно.

Беше неделя и реших да се изкъпя в морето. В онези години хората не ходеха по плажовете. Спуснах се към пясъчната ивица и се запътих към малките дюни на около сто – сто и петдесет метра от вилата. Намерих си едно местенце, което да е хем близо до морето, хем да не бие много на очи. Постлах си чаршафа, съблякох се гол и отидох да се топна в прозрачната вода. Съприкосновението с водата възбуди еротични спомени за щастливото ми плаване в Средиземно море. Курът ми се надигна при тези мисли. Спомних си за Грегъри, Йоргос, Хесус, Мариано и Коста. Стана ми хубаво и тъжно. Триенето на водата в бедрата и члена ми по никакъв начин не спираше възбудата и затова реших да изляза и да си полежа.

Каква беше изненадата ми, когато видях на чаршафа ми две голи тела да пекат гърбовете си.

- О, Павка, какво си го напръчил тоя кур? Да не видя някоя мома? – изстреля въпросите си Косьо, който беше единият от окупаторите.

- Да , бе! Ти къде видя моми? Тук няма жива душа.

- Ето затова идваме тук с Досьо, защото няма кой да ни види.

- Хубаво, ама защо не легнете на вашия си чаршаф, а сте взели моя?

- Ти за един чаршаф ли си? Лягай до нас!- с насмешка каза Досьо.

Легнах между тях, но нещата не се успокоиха. При вида на стегнатите дупета, бели като саламурено сирене, малкият ми моряк още повече заблъска по корема. Обърнах се като тях и се опитах да го скрия. Отначало си говорехме за морето, лодките и други глупости, после замълчахме и се любувахме на безкрайната тишина. Вероятно към заспал. По едно време се стряскам и гледам, че съм сам. Ония двамата ги няма. Понадигнах се и ги виждам в морето- прегърнати, целуват се. Ясно! Тук ще има ебане. Почаках малко и тъкмо да се надигна, гледам те тръгват към мен. Направих се на току – що събуждащ се.

- Ле-ле, аз май изгорях!- почти в паника казах.

- Нищо ти няма! – отсече Косьо.

- Как нищо му няма? – на свой ред попита Досьо.- Нали виждаш, че е зачервен.

- Ще му мине.- констатира синът на шефа.

- Павка, довечера ще дойда да те намажа с кисело мляко – каза секретаря и двамата тръгнаха към вилата.

Стана ми смешно. Вързаха се. Не знаеха какво съм намислил.

След вечеря се подготвих старателно за „лечението” и зачаках. Леко бях зачервен, но не чак толкова, че да се мажа с мляко. Направих си двойна клизма, измих си зъбите с френски прах и зачаках.

Към девет вечерта Досьо пристигна. Изненадах се , че е сам. Не вярвах, че може да ходи по земята самостоятелно.

- Хайде, събличай се и да те почвам!

- Къде е Косьо? – попитах аз с нездраво любопитство.

- При Пеев има някакъв търговец и той остана да си говорят. Теб той ли те интересува?

- Глупости! – отрязах го. – Питам, защото не се отделяте един от друг. По – постоянни сте от мъж и жена.

- Я се приготвяй, че ще ти кажа един мъж и жена- захили се секретарчето и ме шляпна по дупето.

Извади от торбата, която носеше съдина с мляко и започна да ме маже. Това и чаках. Започнах да мъркам, леко да стена. Това го обърка. Попита ме какво става, а аз му отговорих, че ми е хубаво. Курът ми вече беше готов да влезе в схватка. Обърнах се и направо го нацелих с предложението да ми намаже парчето, защото е изгоряло. Досьо ме погледна в очите и както ме гледаше ме хвана за кура.

Започна една дълга, изпъстрена с много страст и сперма нощ. Досьо много обиграно масажираше и движеше парчето ми. Докато правеше това с едната си ръка, с другата свали ризата и късите панталони, под които нямаше нищо. Парчето му беше почервеняло от възбуда. Наведе се над мен и го пое в устата. Хладната му паст ми въздейства още по – силно и предизвика първият по – стойностен вопъл. Езикът му като на пепелянка заудря по главата на отдавна непосещавания ми бастун. Ташаците ми се напрегнаха. Липсата на ласки от дълго време, беше причина за малко да се изложа и да свърша. Съвзех се и преодолях слабостта. Секретарят професионално си вършеше работата. Облизваше всеки милиметър от моето второ аз и през цялото това време ме гледаше в очите. Реших да му се отблагодаря. Поизправих се и го хванах за хуя. Наместих го да легне противоположно на мен и го поех с радост и надежда за едно истинско еротично изживяване. Засмукахме си куровете, замляскахме и заръмжахме от кеф. Любовният му нож беше с прилична дължина и дебелина и това бе достатъчно да съм убеден, че разочаровани няма да има. Смукането и лизането продължи с още повече хъс. Не спряхме и след като започнахме да опипваме дупетата си. Сякаш нарочно, в един момент разтворихме краката си и потърсихме изхода на организмите си. Очевидно и двамата гледахме на тях като на извор на удоволствието и затова с много слюнка започнахме да пъхаме пръстите си. Това вече прерасна в открито удоволствие, което се материализира с неистово охкане и пъшкане. Не ми се искаше да свършваме дотук. Прекрачих Досьо, без да изпускам кура му и легнал върху него продължих да му правя минет. Заиграх се с топките и продължих с език до отверстието му. С мощно лизане продължавах да овлажнявам прохода. Точно тогава той ме обърна и сега аз бях под него , а той над мене. Продължих да дълбая с език път към аналното щастие. Затворих очи от мерак и удоволствие, толкова отдавна не бях изпитвал вълшебната радост от смукане и лизане. Припомнях си гладките дупета на Имре и Муса, защото и Досьо беше като тях. Той също с много настървение лижеше моя пристан за подводници. И докато примижах с очи, изведнъж езикът ми се удари в нещо друго. Погледнах и видях един кур, с розова лъщяща глава, да се опитва да влезе в дупката на Досьо. Беше Косьо. Не го усетих кога е влязъл в стаята, но вече се включи в играта. Като див жребец нахълта в конюшната на секретаря си, който леко реагира, повдигайки бялото си дупе нагоре. Оставих го да се намести достатъчно дълбоко и се захванах отново с кура на младежа. Удоволствието от наблюдаваната панорама, ме изпълни с желание наистина да дам всичко от себе си. Наблюдавах директно влизането на влака в тунела, а аз надувах свирката с пълна сила. Досьо настървено вкарваше хуя си в устата ми и пъшкаше като впрегнат вол. Изведнъж Косьо извади кура си от Досьовата дупка и ми го сложи в устата. Секретарчето не остана настрана, напротив, обърна се и яхна моя вихрогон. Парчето на Косьо сякаш искаше да види какво има в стомаха ми, толкова надълбоко влизаше, че едва си вземах въздух. Направих му знак да успокои топката. Извади инструмента си и поднесе великолепно обръсната си цепка. С дългия си розов език проникнах в свърталището на зверовете. Онзи започна да вика от кеф. Когато разтвори с двете си ръце бузите и разшири с пръсти подстъпа към пещерата на Аладин, разбрах, че ще продължим с изследователска дейност. Сякаш за миг, Косьо смени Досьо на жезъла ми и със същия темп започна да се клати. Досьо, този ненаситник, се наби на Косьовата сабя и постави кура си в устата ми. Тази съвкупност от тела продължи да прави опити да задвижи парен локомотив. Тримата потръпвахме от разливащото се удоволствие и наближавахме към върха на планината. Пръв хвърли хайвера си Досьо. След него с рев направих това и аз. Получил солидна порция сперма, последен свърши Косьо. Целите в облети в скъпоценен животворен сок лежахме задъхани на леглото.

Мина известно време и влязохме в банята. Търкахме телата си, обсипвайки всеки сантиметър с език. Лапахме си куровете, бъркахме в дупетата си, целувахме се. Бяхме доволни.

В понеделник ежедневието ме грабна отново. В края на деня Пеев ме извика и ми обяви, че има промяна. Госпожата беше лишена от моите услуги и сега времето и бе предоставено на Косьо и Досьо. Погледнах ги с крайчица на окото и видях леките им усмивки. Бяха си издействали достатъчно време за ебане тези ненаситни момчета.




ЕПИЛОГ


Изповедта на бай Павел, както го наричах, бе прекъсната тук. Той си отиде от този свят щастлив и усмихнат. Случи се на нашата пейка, изведнъж, без предизвестие. Както си говореше, хвана се за сърцето, прошепна: А, Коста! и издъхна.

Извиках милиция и Бърза помощ. Направиха снимки, покриха го с чаршаф и го отнесоха. Дадох показания пред следователя и се прибрах.

Съвестта не ми даваше покой, той си нямаше никого. Отидох до моргата и ми дадоха вещите му, за да ги занеса у тях. Казаха ми да занеса дрехи. Вероятно ме взеха за негов племенник или внук. Веднъж ме бе поканил на гости в апартамента си и знаех къде живее.

Апартамента беше малък, но подреден с много вкус. На масата имаше два плика. Единият беше с написан адрес до адвоката му, а другият до мен. Взех пликовете и отворих гардероба. Няколкото костюма бяха подредени като по конец. Върху единият от тях имаше бележка, която даваше упътване: за погребение. Стрелката надолу сочеше един куфар. Вътре имаше бельо. Взех куфара и костюма и ги занесох в моргата.

Свърших работата и се запътих към адвокатската кантора, която бе посочена на адреса. Посрещна ме възрастен мъж:

- Добър ден! Търся адвокат Гребенаров!

- Да, аз съм адвокат Досьо Гребенаров!- с вежлив тон ми отговори мъжът. По какъв въпрос идвате, господине?

При обръщението „господин” ми стана ясно, че този е от старата школа. В онези години „господа” бяха империалистите.

- Съжалявам, но днес почина Ваш клиент – Павел Найденов. Нося Ви този плик.

Лицето му помръкна, очите му се навлажниха, разтрепера се. Покани ме да вляза.

Прочете писмото видимо развълнуван. Оставих го да се съвземе. Обърна се към мен:

- Явно ти си Валери! Моят приятел те прави свой наследник. Не приема отказ. Аз знам за теб, защото присъствах лично, когато направи завещанието си пред нотариус. Завиждах му, че е намерил такъв добър младеж за изповедник. Радвах се, че има с кого да споделя житейския си опит. Добре, утре ще вземем Павел и ще го погребем. Остави всичко на мен.

На следващият ден погребахме Павел Найденов. Тялото му беше положено в могилата на Константин Пеев, починал на 33 години. Чак сега загрях с кого изпращах бай Павел.

Отидохме в ресторант „Будапеща” да поменем покойния. Тогава Досьо ми разказа накратко за тяхното приятелство.

В продължение на десет години били неразделни. Не криеше сексуалните се предпочитания. Беше мъжествен ,не се правеше на стара госпожа.

Когато свършила войната, нещата се променили. Пеев бил обвинен за народен враг, а фабриките вече не съществували. Госпожа Фотина се отровила, защото не могла да понесе ставащото. Косьо имал неблагоразумието да флиртува с някакъв бивш партизанин и го пратили на лагер. През 48 – ма го върнали в София в ковчег. Досьо за известно време бил в някакво малко градче. Там се захванал с адвокатство. Павел станал шофьор на някакъв партиен другар. Той му помогнал да се върне в столицата. Другарят клонял повече към розовото, отколкото към червеното. Срещали се само двамата, не смеели да установят други контакти. Така години наред, докато дошло естественото биологично време да се държат само за ръцете.

Появяването ми, вдъхнало нов живец у Павел. След срещите с мен, разказвал на Досьо как е прекарал деня. От известно време имал проблеми със сърцето и тогава взел решение да ме направи наследник на имота си. Досьо напълно го подкрепил. Днес трябвало да ме запознае с него. Уви! Смъртта го изпревари.

Отидох у дома. Затворих се в стаята си и отворих плика. Зачетох го.

„ Драги ми приятелю Валери,

Сега съм в един по – добър свят, заедно с моите момчета, които направиха живота ми толкова вълнуващ и щастлив. Не съжалявам за нищо. Живях така, както сам избрах. Не направих никоя жена нещастна, само за да бъда „нормален” сред хората. Харесвах своята „ различност”. Тя осмисляше живота ми.

Съжалявам, че не се престраших да те заговоря по – рано. Можех да ти разказвам много истории, защото ти беше добър слушател. Покрай теб се почувствах отново млад.

Не ми се сърди, че не те предупредих за намеренията си. Едва ли щеше да се съгласиш. Но това е моят избор и силно вярвам, че ще го уважиш.

Валери!

Бъди такъв, какъвто си. Не бъди лицемерен. Не прави другите нещастен. Ако харесваш жени, бъди с жени. Ако харесваш мъже, бъди с тях. Няма нищо по – страшно от това, да живееш в лъжа и да не можеш да дадеш воля на чувствата и желанията си.

Помни едно, моето момче, на света има мъже , които харесват мъже и педерасти. Не ставай педераст. Това е отличителна част от характера на лицемерите, пък и да са хетеро. Бъди любовник – желан и желаещ.

Няма нищо по – хубаво на света от това да даряваш любов и да получаваш любов.

Ти решаваш и аз съм с теб!

Твой искрен приятел: Павел”

Заплаках. Със глас.

В този момент направих своя избор.



КРАЙ