След малкия купон

Бисер се прибра от купона, съблече се набързо и си легна. Трябваше да става рано на другия ден и искаше да се наспи добре. Джомбуша, обаче долу, беше в разгара си. Нямаше да му се отдаде лесно да заспи. Обичаше си студентския град, но в такива моменти му идваше направо да се пръсне. Явно заради това, че изхаби много енергия, за да се ядосва, той взе да се унася. И тъкмо потъваше вече в царството на сънищата, когато вратата се отвори силно и някой нахълта в стаята.
Бисер: Абе, Румба, ти ли си, бе? Еба си... по-лекичко не можеш ли? Тъкмо се унесох и влизаш като хала, еба си! Нали знаеш, че съм на работа рано, първа смяна съм, бе...
Вероника: Хааа, Румен си е долу, скъпичък. Хората купонясват, пък ти – като кокошките...
Бисер: Вероника, ти какво правиш тука, бе? Ей, за какво пък съм ти аз сега, бе..?! Не стига, че тия долу ще ме подлудят, ами ти какво искаш?
Вероника: Трябва да ми помогнеш за нещо, миличък, моля ти се! Ти си най-подходящ...
И докато той се усети, тя вече беше влязла под завивките при него. Една ръка се стрелна надолу и го стисна за кура. Езикът й се залепи за врата му.
Бисер: Ехееей, чакай малко, бе... Какво... какво правиш сега? Ей, ама ти си ****а и после... какво ще излезе... не бе... недей...
Вероника: Аз само малко, бебче... иначе няма нямаше да добия смелост... Луда съм по тебе... чукай ме...
Бисер: Абе, ей... при пет водки, братче, всички са луди... Ти си полудяла, бе! Идваш тук и казваш, че искаш да се чукаме и сигурно трябва аз веднага да се съглася, а? Аз да не съм ти тука...
Вероника: Какво, бе... не си ли съгласен? Няма да те изям, бе...
Качи се върху него, извади хуя от гащите му и го затърка с ръка. Бисер не знаеше какво да прави. Вероника си беше супер мацка, но сега така го изненада, че стоеше като препариран. Тя обаче действаше. Смъкна фанелата си, наведе се и поднесе едната си гърда към устата му.
Вероника: Посмучи, миличък... Хайде, бе, не те ли кефи?
Бисер: Пияна си, нимфоманке... Ало, абе аз съм ти съсед знаеш ли от колко време, бе? Сигурно целия коридор си оправила и на Бисерчо му е дошъл реда накрая, а?
Вероника: Голям си глупак, бе... никого не съм оправила и въобще не съм нимфоманка. Абе ти не разбра ли, че те харесвам, бе?
Бисер: Да, бе, да!
Вероника: Искам да се чукам с тебе и това е...
Бисер: Позволи ми, моля ти се, поне да бъда изненадан, а?
Вероника: Ха-ха-ха... добре! Ама хайде направи нещо сега... ще се пръсна от възбуда.
Той хвана цицата й и близна зърното. Хареса му... Настърви се и започна да я хапе. Вероника лудна. Мъзгата се стече като река между краката й. Отдръпна се за малко, колкото да си свали бикините и отново го обкрачи. Усети твърдия пенис със срамните си устни. Не се забави. Хвана го, изправи го нагоре и седна върху него.
Вероника: Оу, да... ох, точно тава исках... да... ох... гот е, нали?!
Бисер: Дааа...
Вероника: Хайде, движи се... сега...
Бисер: Как само влезе... така и не разбрах... навит съм ти отдавна... много си готина... много яка мадама си... дааа...
Вероника: О, говорими ктака възбуждащо... ох, ръгай го... давай... давай...
Бисер я хвана с ръце за бузите на задника, разтвори ги максимално и започна да я тъпче. Тя се замята отгоре му, а циците й го удряха през лицето.
Вероника: Ох, да... ох, по-бързо... даа... дааа...
Бисер захапа отново гърдите й. Направи ги целите в слюнка. Добре, че беше купона долу, иначе сигурно целия етаж щеше да я чуе. В миг, тя се измъкна и хуя му излезе навън. Тя се провлачи надолу и поднесе разлигавената си путка към устата му.
Вероника: Ох, лижи ме... искам да ме полижеш малко... хайде, бебче... давай...
Бисер: Ммм, каква си мокра... ще се задавя от мъзга, бе...
Вероника: Така лижи... много, много... много те искам...
Той навря езика си във влагалището й го развъртя. Вероника пък развъртя таза си и го направи целия в слуз по лицето.
Вероника: Ох, да... така, бебчо... Искаш ли на задна прашка, а?
Обърна се, надупи се и зачака той отново да й го вкара. Бисер се изправи и с един тласък го наби отново в ебливото пиче.
Бисер: Ей това е... ааах... супер чукане...
Вероника: Да... да... блъскай ме.. да... искам много силно... да... Ооох, точно така... да...
Леглото се клатеше застрашително. Тя се беше хванала за таблата и мяташе коси като луда. Това парче направо я продънваше.
Вероника: Ох, майко... ооох... ще полудея... чуваш ли... ох, ще полудеяя... ох, мамичко... ох, дай... дай... дай... силно... бързо...
Бисер: Сега... ооох...
Бисер извади кура си и започна да облива дупето й със сперма. Вероника размазваше с ръка предоволна.