От инат

Хората идват в живота ни с някаква цел. Някои го променят изцяло. Други само част от него. А други просто си стоят кротко и чакат нещо лошо да се случи с теб. Някои оставят следа в съзнанието ти. Други драскат с нокти по сърцето ти. Трети галят с перце по кожата ти. Настръхваш. Доставят ти удоволствието, за което копнееш. Еуфория. Тези хора стават част от живота ти. Пристрастяваш се. По-зле и от пушач. Обещават ти звездите. Сравняват те със слънцето, със звездите, с вятъра... и след време... оставят спомен. Всичко това се превръща в спомен. Други просто понякога ни напомнят, че са там. Някъде. Че имат нещо общо с теб. Дори и да е „здрасти”. Хората идват и си тръгват. Винаги си тръгват. Просто трябва да свикваме с липсата им, когато дойде това време