ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН ЩАСТЛИВ ГЕЙ ПРОЛОГ Като студент предпочитах да чета за изпити някъде сред природата. Обстановката в библиотеки или у дома ме изнервяше. Още повече , че пушех прекалено много и задимявах пространството около себе си така, че в един момент не се виждах. Това последното е преувеличено, но отговаряше до известна степен на истината. Както и сега, през осемдесетте много се пушеше. Сред природата се чувствах освободен и по – лесно се съсредоточавах върху четенето. Тъй като нямах възможност да ходя до Витоша, най – доброто място се оказа Южния парк –… 続きを読む

ПОЛКОВИЯТ ШИВАЧ Преди години в големите военни поделения имаше цели битови комбинати. Като започнеш от пералнята и свършиш със шивалнята. И нашето не правеше изключение. Бай Марин беше шивача, на който и командира на полка сваляше шапка. За това си имаше причина. Когато се чуеше, че от София ще има проверка, бай Марин за нула време привеждаше външния вид на войниците за отличен. При тези поводи бай Марин взимаше трима-четирима новобранци да му помагат. Така и аз попаднах сред избраните и получих много висока оценка за работата си и даже една гарнизонка.… 続きを読む

На животновъдите - с любов Гей станах, окончателно след като изучих устройството на простатата. В квартирата започнах системно да масажирам ануса си и постепенно да пъхам пръстите си в отвора. Стигнах до момента, когато се задоволявах със свещи и по – тънки краставици. На някой може да му се стори доста извратено, но през 80 – те не беше никак полезно да признаеш, че си гей. Всъщност , винаги съм харесвал мъже, но се стараех да не го показвам. Ходих на спортни прояви само за да гледам пакетите на спортистите, а не от любов към спорта. Най – ми харесваха борците в по – лек… 続きを読む

ДАЛЕЧЕ ОТ ЦИВИЛИЗАЦИЯТА След завършването на университета, се наложи да работя по разпределение в едно кърджалийско село. Какво ли не направих, но не можах да се измъкна. С голям зор на първи септември се явих в отдел „Народна просвета” в Кърджали, за да получа назначението. Там ми казаха име на село, което за първи път чувах. Но нямаше начин, запътих се към автогарата и след час пристигнах в селото. Директорът беше някъде към пенсионна възраст и ме посрещна много радостен. От три години чакал учител по география. Много хубаво, сякаш д… 続きを読む